О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№187
С., 01.07.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 1293 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11272 от 15.12.2014 г., подадена от М. А. П. против определение № 344 от 28.11.2014 г., постановено по гр.д. № 4022 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 К на влязлото в сила решение № 442/9.12.2008 г. по гр.д. № 1570/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-Д състав, с което са отхвърлени предявените от М. А. П. искове по чл.344, ал.11 т.1 и т.3 ГПК.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Отделно от това се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в настоящото производство.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, II г.о., установи следното:
За да постанови атакуваното определение съдът е констатирал, че като нови писмени доказателства са представени молби на М. А. П. от 19.04.2007 г. за ползване на платен годишен отпуск, от 12.04.2007 г. за прекратяване на трудовия договор и обяснения на М. А. П. от 12.06.2007 г. и е приел, че молбата за отмяна за процесуално недопустима поради подаването й след тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, който започва да тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В случая автор на трите документа, представени като нови писмени доказателства, е молителката, т.е. те са й известни от момента на съставянето им. В. решение на Софийски градски съд е влязло в сила на 13.09.2010 г. с постановяване на определение № 951/13.09.2010 г. по гр.д. № 1848/2009 г. ВКС, ІV г.о., а молбата за отмяна е подадена на 09.01.2014 г. Освен това представените като нови доказателства молби и обяснение са били представени по делото /л. 5 и 6 от гр.д. № 1848/2009 г. ІV г.о. ВКС и на л. 48 от гр.д. № 1570/2008 г. СГС/, което опровергава твърденията на молителката в молбата от 11.03.2014 г. за начина, по който ги е открила и се е снабдила с тях след приключването на делото.
Съдът е отчел, че молбата съдържа и фактически обстоятелства за лишаване на молителката от възможност да участва в делото поради нарушаване на процесуалните правила – основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Изложил е съображения, че съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в този случай тримесечният срок започва да тече от деня на узнаване на решението. Касационното производство е образувано по подадена касационна жалба от адв. Г. И. като пълномощника на М. П., т.е. за страната не е съществувала пречка да се запознае с определението на съда по чл. 288 ГПК, от постановяването на което въззивното решение е влязло в сила, но в случая са налице и данни за момента на узнаване на определението – частната жалба вх. № 10632/15.12.2010 г. на М. П. срещу определение № 951/13.09.2010 г. по гр.д. № 1848/2009 г. ІV г.о. ВКС, е върната поради изчерпване на процесуалния ред за разглеждане на делото.
Атакуваното определение е правилно. Правото да се иска отмяна на влязло в сила решение съществува в тримесечния срок по чл.305 ГПК, след изтичането на който се преклудира. В случая с оглед заявените в молбата за отмяна основания, срокът да се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е започнал да тече от влизане в сила на решението /13.09.2010 г./, тъй като съществуването на документите, за които се твърди, че са нови доказателства е било известно на страната, която е техен автор, още в хода на съдебното производство, а срокът да се иска отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК – от момента, в който страната е узнала за влизане в сила на решението, т.е. 15.10.2010 г., когато е подала частна жалба против определението по чл.288 ГПК. Следователно към 9.01.2014 г., когато е подадена молбата за отмяна, правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение на заявените основания е било преклудирано.
Наведените в частната жалба доводи касаят правилността на влязлото в сила решение и са неотносими при преценка допустимостта на молбата за отмяната му с оглед подаването й в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1, респ.т.5 ГПК.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 344 от 28.11.2014 г., постановено по гр.д. № 4022 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: