4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 187
С., 10.02. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 178/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Димитрова Д. против въззивно решение № 5516 от 22.07.2015г. по в. гр. дело № 767/2012г. на Софийски градски съд, с което като е отменено решение № І-24-115 от 21.07.2011г. по гр. дело № 18935/2010г. на Софийски районен съд, е признато за установено по исковете на [фирма] срещу В. Димитрова Д. с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че В. Димитрова Д. дължи на [фирма] сумата 2 686,54 лв. стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 01.2007г. -м.04.2009г. доставена за топлофициран имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със законна лихва, считано от 08.02.2010г. до окончателното изплащане и сумата 508,10 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 03.03.2007г. -07.01.2010г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1770/2010г. на Софийски районен съд и отхвърлил иска за главницата до предявения размер 5180,17лв. за периода м.02.2005г. – м.12.2006г. и за мораторни лихви до предявения размер 1485,42 лв. за периода 01.04.2005г. – 02.03.2007г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпросите за нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет, вседствие липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ санкционирани от З.; начислени мораторни лихви върху прогнозни цени и нереални задължения в нарушение на чл. 86 ЗЗД; липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на топлинна енергия за формиране на сметките и системно нарушаване на действащи такива; различни подходи при прилагане на погасителната давност за три или пет години; пълна неадекватност на съдебни състави при приложение на разпоредбите на Европейска директива 2006/ЕО, чл. 13. Жалбоподателката се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Представя съдебна практика на Софийски районен съд, без доказателства съдебните актове да са влезли в сила.
Ответникът [фирма] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 415 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси, с изключение на въпроса относно различните подходи по прилагането на погасителна давност, не са обуславящи за изхода на делото, не засягат правните изводи на съда за уважаване на исковете в посочените размери, което изключва възможността за селектиране на касационната жалба по критериите визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Производството по допускане на касационно обжалване е ориентирано към селектиране на касационната жалба по значимост на въведен в предмета на делото правен въпрос от значение за формиране на правната воля на съда обусловила изхода на спора. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя изискване като общо основание за допускане на касационно обжалване наличието на материалноправен или процесуалноправен въпрос обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Липсата на правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващата воля на съда за неговия изход не дава възможност за селектиране на касационната жалба съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Върховният касационен съд не може служебно (освен в хипотезите на нищожност или недопустимост на обжалваното решение) сам да изведе правен въпрос (а такъв и не може да се конкретизира), без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В този смисъл е даденото тълкуване по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. ОСГТК ВКС.
Изложението не отговоря на посочените изисквания. Същото съдържа критични констатации относно условията и начина на регламентиране продажбата на топлинна енергия на физически лица, извършването на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, начисляването на суми по прогносни цени и изготвянето на изравни сметки в края на отоплителния период от дружество извършващо дяловото разпределение – процедура подробно обяснена с обжалваното решение, чрез посочване на конкретната нормативна уредба, която предоставя възможност на потребителите да оспорят ОУ регулиращи дейностите по производството, преноса и разпределението на електрическа енергия, ако ги намират, че нарушават правата на потребителя, респ. да оспорят изравнителните сметки в реклационно производство уредено в ОУ, т. е. съдът е приложил действащото законодателство регламентиращо производството, преноса и разпределението на топлинната енергия. Несъгласието на жалбоподателката с този ред не е основание за допускане на касационно обжалване на решение, с което законът е приложен точно.
Въпроса съдържащ твърдение за разнопосочна съдебна практика по прилагане на погасителната давност относно вземания произтичащи от периодични платежи, с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителна съдебна практика установена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС. С решението е даден отговор на въпроса за съдържанието на понятието „периодични платежи” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, каквото е вземането на [фирма]. Съдът е приложил специалната тригодишна давност – правен извод съобразен с уеднаквената съдебната практика на ВКС по този въпрос.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5516 от 22.07.2015г. по в. гр. дело № 767/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ