1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 13.03.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №3760 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Ц. М.-П., чрез процесуален представител адв.Б., срещу въззивно решение от 18.06.2018г., постановено по гр.д.№5059/2017г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 26.07.2017г. по гр.д.№275/2017г. на Окръжен съд – Враца, е отхвърлен предявения от М. Ц. М.-П. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за размера над 8 000лв. до 10 000лв. за неимуществени вреди и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата част за размера над 10 000лв. до претендирания размер от 26 000лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Постъпила е касационна жалба от прокурор в Софийска апелативна прокуратура като представител на Прокуратура на Република България срещу въззивно решение от 18.06.2018г., постановено по гр.д.№5059/2017г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 26.07.2017г. по гр.д.№275/2017г. на Окръжен съд – Враца, в частта, е уважен предявения от М. Ц. М.-П. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за размера 8 000лв. за неимуществени вреди., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба М. Ц. М.-П. не взема становище по жалбата.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от М. Ц. М.-П. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за размера над 8 000лв. до 10 000лв. за неимуществени вреди и е потвърдено първоинстанционото решение в останалата част, с която искът е уважен до размера 8 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл.212, ал.1 НК, за което лицето е било оправдано, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Потвърдено е първоинстанционното решение в отхвърлителната част по иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата част за размера над 10 000лв. до претендирания размер от 26 000лв.
Въззивният съд е намерил за установено от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително и на гласните доказателства, че в резултат на незаконното обвинение за престъплението, за което впоследствие е била оправдана, на което е основан искът, емоционалното състояние на ищцата е било засегнато, в т. ч. тя е била притеснена, чувствала се е унизена, изпитвала е неудобство пред хората, които обсъждали обвинението, изпитвала и присъщите на човек, подложен на наказателна репресия, който не е имал досег с правосъдните органи като обект на наказателно преследване, безпокойство и страх, че ще бъде несправедливо осъдена; било уронено и името й пред обществото като човек и професионалист. Прието е от съда, че тези последици са закономерен /обичаен/ резултат от повдигането на обвинението. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил и периода от време, през който спрямо ищцата реално са били предприети действия по наказателно преследване, – период от близо 4 години /3 години и 10 месеца/, през който спрямо нея не е определяна мярка за неотклонение, ограничаваща гражданските й права, както и, че за престъплението, за което й е било повдигнато обвинение, се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години. Изложени са съображенията на съда, че при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на вреди – неблагоприятно отражение върху психиката на човек, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди /чл. 52 ЗЗД/. За да определи по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд също е взел предвид и че макар положението на несигурност в течение на наказателното производство и характера на обвинението да се е отразило неблагоприятно върху ищцата, тя не е доказала твърденията си с главно и пълно доказване, че повдигането на обвинението /стресът от него/ е довело до сериозни отражения върху психиката и физическото й здраве. Въззивният съд е взел предвид и че по делото не е доказано пълно и главно, като се изходи и от приетите за установени в първоинстанционното производство факти, и от установеното от въззивния съд, настъпването на специфични и трайни тежки последици от повдигането на конкретните обвинения, в предмета на делото, и от процесуалните действия, извършени с нейно участие; в това число не е доказано, освен преживяното притеснение да не бъде заличена като адвокат и да не получава доходи от такава дейност, реално негативно отражение на обвинението върху професионалното й развитие /освен принципно засягането на името й и като професионалист/, изразяващо се в оттегляне от адвокатските й услуги /още повече, че вписването й като адвокат следва по време началото на наказателното преследване срещу нея/. Въззивният съд е приел, че дължимият размер на обезщетението за установените неимуществени вреди на ищцата, която не е била осъждана и няма данни да е бил в досег с правосъдието, възлиза на 8 000 лв., определен по критериите на чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2014г. с оглед релевираното и основателно възражение за погасителна давност предвид предявяването на иска на 26.05.2017г. /чл. 111, б. „в” ЗЗД/. Въззивният съд е приел, че е необосновима с основанието на разглеждания иск тезата, че отводите на съдии и прокурори, станали причина за воденето на делото в различни съдебни района, са довели до злепоставяне на ищцата пред колегите й юристи, както и че ответникът следва да отговаря за публикуването на информацията от акта на ИВСС. Посочено е, че тези процесуални действия по самоотстраняване на магистрати от производството, макар и формален повод за водене и разглеждане на наказателното производство в друг съдебен район, обусловили и по-голяма продължителност на наказателното производство, не са основание за утежняване на отговорността на ответника поради злепоставяне пред по-широк кръг от хора, доколкото участието на магистратите, осъществяващи задълженията си в друг съдебен район, в наказателното производство е регламентирано и е по повод на службата им. Изложени са съображенията на съда, че не е такова основание за ангажиране на отговорността на ответника и действието на друг орган – разгласяване от страна на ИВСС на данни от наказателното преследване в интернет, обективирани в акт, финализилащ проверка на инспектората /повод за проверката са множеството отводи и забавянето на делото/, което не е свързано пряко със самото образуване на наказателното производство срещу ищцата и търпените от него вреди.
Като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът М. М.-П. поставя въпрос „по приложението на чл.52 ЗЗД, във вр. с чл.4 и чл.2 ЗОДОВ – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда“. Счита, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.11 от ППВС №4/1968г., т.11 от ТР №3 от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, решение №296 от 19.10.2015г. по гр.д.№6559/2014г. на ВКС, ІVг.о., с която се приема, че при определянето на размера на обезщетението макар и то да е глабално – за всичики неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Излагат се доводи, че въззивният съд не е посочил кои от установените и съобразени от съда обстоятелства обуславят определянето на по-нисък размер на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото противоречие. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички доказателства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, като изложи съображения какво приема за установено и въз основа на кои доказателства, да извърши преценка на установените релевантни обстоятелства и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Въззивният съд е извършил обоснована преценка на установените по делото факти и значението им за определянето на справедливия размер на дължимото обезщетение. Несъгласието с крайното разрешение на съда не е основание за допускане на касационно обжалване, а оплакване срещу правилността на решението.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът Прокуратура на Република България поддържа, че разрешението с въззивното решение на правния въпрос: „за определяне на неимуществените вреди, което следав да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД“ е в противоречие с т.ІІ на ППВС №4/68г. Във въззивното решение съдът е направил преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането, за да определи размера на обезщетението. Доводите на касатора в касационната жалба са, че: САС не е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, относими към размера на присъденото обезщетение, както и че присъденият размер на обезщетението се е съобразен с факта, че доказателствата по делото установявават настъпването само на присъщите на наказателния процес вреди /като последните доводи не кореспондират със съдържанието на въззивното решение, че не са установени вреди извън обичайните и присъщи като резултат от едно несправедливо обвинение/. Отделно от това, несъгласието на страната с изводите на съда по възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Касаторът бланкетно поддържа наличие на противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3 и т.11, но не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие посочената задължителна съдебна практика. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване. Касаторът сочи и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Не може да се приеме, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд д противоречие с приложните от касатора решения на ВКС. Съгласно ППВС № 4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, вкл. представените от касатора съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.06.2018г., постановено по гр.д.№5059/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: