О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 14.02.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1274/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на Апелативен съд-П. № 337/11.07.2012 г., постановено по гр. д. № 618/2012 г. е потвърдено решение на Смолянски окръжен съд № 9/10.02.2012 г., постановено по гр. д. № 155/2010 г. и ищците Държавно горско стопанство /Д./-Д. и Държавата чрез Министъра на земеделието и храните са осъдени да заплатят на ответника Е. С. М. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 1 500.00 лв.
С решението на първоинстанционния съд е отхвърлен иска, предявен от Д.-Д. и Държавата чрез Министъра на земеделието и храните против А. М. Мустафинкова, Фиданка С. Х. и Е. С. М., всички от [населено място] за заплащане на сумата 27 670.82 лв., стойност на отсечена в имот пл. № 183005 от землището на [населено място] дървесина към 13.09.2002 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 26.10.2010 г. до окончателното изплащане и на ответниците са присъдени направените по делото разноски.
Въззивното решение е обжалвано от ищеца Д.-Д. чрез процесуален представител адвокат Ж. Ч. с оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуален закон-основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и формулирани въпроси, както следва: 1. Юридическият факт, от който произтича правото да се добие определено количество дървесина на определена стойност, не е правото на собственост върху гората, от която се добива, а издаденото от надлежния орган разрешение за сеч; 2. Ще следва ли при издадено разрешение за сеч на основание решение на Поземлена комисия-Д., което е прогласено за нищожно с влязло в сила решение на ВКС, да се иска отново по нов исков ред прогласяване за недействително при отпаднало основание и разрешението за сеч или ще се съобрази решението на ВКС, с което е отменено решението на ПК-Д., въз основа на което е издадено разрешението за сеч и съдът ще счете, че не е налице неоснователно обогатяване при отпаднало основание-чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Твърди се, че изводът на въззивния съд, че не е отпаднало основанието за добиване на дървесина е незаконосъобразен и противоречи на многобройна съдебна практика по идентични казуси-над 20 бр. дела. Позовава се на Р. № 19/10.03.2011 г. по гр. д. № 366/2010 г. на Д./няма данни да е влязло в сила/, Р. № 254/2010 г. по гр. д. № 385/2010 г. на СмОС и О. № 670/11.05.2012 г. по гр. д. № 1407/2012 г. на ВКС/непредставени/.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена и от Министерство на земеделието и храните чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Д..
Изложението по допустимостта на касационното обжалване за Министерство на земеделието и храните е основано на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд е постановил необосновано и в нарушение на материалния закон решение, като се е произнесъл по правни въпроси, по които е постановена противоречива съдебна практика и които са от значение за точното прилагане на закона. Посочен е следният въпрос: 1. При прогласено за нищожно решение на държавен орган същото ще се счита ли за отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
За ответник по касация Е. С. М. е подаден писмен отговор на касационната жалба, подадена от Д.-Д. чрез процесуалния му представител адвокат Б. П.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане. Приложено е влязло в сила Р. № 672/23.09.2010 г. по гр. д. № 600/2010 г. на АС-Пловдив. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция.
Ответниците по касация А. М. Мустафинкова и Фиданка С. Х. не са изразили становище.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
С решение № 239/28.01.2013 г. по гр. д. № 1407/2011 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено в производство по чл. 290 ГПК, съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, по идентичен случай е даден отговор на правен въпрос, поставен и с изложението към жалбата на Д.-Д. по настоящото дело, а именно: „На правно основание ли е осъществено добиването на дървен материал въз основа на разрешение за сеч, издадено за собствена земя или гора от горския фонд, въз основа на решение на ОСЗГ по чл. 14, ал. 1 ЗВСГЗГФ за период преди отнасяне на спора за собственост пред съда, с решението по който е прието, че имотът е държавна собственост”, като е посочено: „Плодовете, които имотът е дал или е могъл да даде преди предявяване на иска за ревандикация, могат да се търсят от ответника, само ако той е бил недобросъвестен владелец. Решението на ОСЗГ по чл. 14, ал. 1 ЗВСГЗГФ е годно основание по смисъла на чл. 77 ЗС за придобиване на собствеността върху възстановената земя или гора от горския фонд. В случаите, когато с това решение е възстановена земя/гора в полза на лице, което няма качеството на правоимащ по смисъла на чл. 3 ЗВСГЗГФ, плодовете от имота могат да бъдат задържани от него само ако е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС /да не знае, че му е възстановен имот, който не е бил собственост на неговия наследодател/, като добросъвестността се предполага до доказване на противното-чл. 70, ал. 2 ЗС. Ако решението на ОСЗГ е нищожно, то не е годно основание за придобиване на собственост и поради това не може да бъде основание за установяване на добросъвестно владение. Решението на ОСЗГ за възстановяване на собствеността, представляващо индивидуален административен акт, може да е нищожно на различни основания-посочени са конкретни хипотези”. С отговора на правния въпрос Върховният касационен съд е дал отговор и на втория поставен с изложението въпрос. С решението на Върховния касационен съд по съществото на спора е приета за неоснователна претенцията на Държавно горско стопанство-Д. с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане парична равностойност на добития от ответника преди завеждане на ревандикационния иск дървен материал. Приет е за неправилен изводът на съда, че правото да се добие определено количество дървесина на определена стойност произтича не от правото на собственост върху гората, от която се добива, а от издаденото разрешение за сеч, тъй като разрешението за сеч е издадено за собствена гора, собствеността върху която е възстановена с решение по чл. 14, ал. 1 ЗВСГЗГФ. Прието е, че притезанието за събраните от недобросъвестния владелец плодове е вещно и че от значение за изхода на спора е валидността на решението за възстановяване на собствеността, както и незнанието на владелеца, че наследодателят му не е бил собственик на имота. Прието е, че като добросъвестен владелец ответникът по иска е придобил плодове, които вещта е дала до завеждането на ревандикационния иск и собственикът не може да ги търси от него, защото в процесния период ответникът е бил владелец на правно основание, което може да прехвърли собствеността и чиито недостатъци не са му били известни.
По въпроса, поставен с изложението към касационната жалба на Министерство на земеделието и храните за ответника Държавата: „При прогласено за нищожно решение на държавен орган, същото ще се счита ли за отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД” въззивният съд по настоящото дело не се е произнасял, поради което въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторите следва да заплатят на ответник по касация Е. С. М. направените по делото разноски в размер на сумата 1 500.00 лв.-възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие, серия СМ, № [ЕГН]/4.09.2012 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Апелативен съд-П. № 337/11.07.2012 г., постановено по гр. д. № 618/2012 г. по касационни жалби на Държавно горско стопанство-Д., ЕИК-000600130, представлявано от директор инж. В. Б. и Държавата чрез Министъра на земеделието и храните, [населено място], [улица].
ОСЪЖДА Държавно горско стопанство-Д. и Държавата чрез Министъра на земеделието и храните да заплатят на Е. С. М. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 1 500.00 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: