О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр.София, 15.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на единадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ:Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 151/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на С. Г. П. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски апелативен съд № 81 от 15.01.2010 г. по ч.гр.д. № 1650/ 2009 г. С атакуваното определение е оставено в сила определение на Врачански окръжен съд от 03.12.2008 г. по гр.д. № 805/ 2008 г. По този начин е прекратено производството по исковете, предявени от частния жалбоподател против Б. б. – гр. Р. за обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер 100 000 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в обжалваното определение бил даден отговор на процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като са цитирани определения на ВКС по гр.д. № 16/ 2009 г, 118/ 2009 г. и 122/ 2009 г. В какво се състои това противоречие, не е посочено в изложението. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено с отправяне на задължителни указания за разглеждане на спора по същество.
Ответникът по частната жалба оспорва същата с доводи, че жалбоподателката не се е позовала на задължителна практика на ВКС, а посочените от нея определения били постановени при различни фактически предпоставки. Моли касационното обжалване да не се допуска, евентуално – обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът следва да е формулиран от касатора, тъй като за касационния съд съществува забрана служебно да извлича такъв от твърденията в жалбата (т.1 от ТР № 1 от 2009 г. на ОКГТК). В конкретния случай в изложението по чл.280 от ГПК процесуалният представител на касатора изобщо не е посочил въпрос, който да е решен в противоречие с посочените и приложени определения на ВКС. И след като служебно не се откриват въпроси, свързани с нищожност или недопустимост на обжалваното определение, а касаторът не е повдигнал въпрос, по който да има противоречива практика, то касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд № 81 от 15.01.2010 г. по ч.гр.д. № 1650/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: