1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 15.04. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4099/ 2018 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение 49 от 29.03.2018г. по гр.д.№ 137/2018г. Сливенският окръжен съд е потвърдил решението на Сливенския районен съд № 986 от 06.11.2017г. по гр.д. № 2821/15г. , с което са отхвърлени: 1. Иск предявен от М. К. В. против П. Й. К., Й. К. П., Ж. Д. К., П. А. П. и С. С. Г. за делба на следните недвижими имоти: УПИ ….. -….. с площ 1370 кв.м. ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, масивна лятна кухня и масивен гараж и УПИ …..-….. с площ 760 кв.м. ведно с построените в него паянтова стопанска сграда, и 2. иск с правно основание чл. 76 ЗН, предявен от М. К. В. за признаване недействителност на дарение, обективирано в нотариален акт № ….. , т. …… , д. № ……/….. г. на нотариус при Сливенския районен съд.
Въззивното решение е обжалвано с две самостоятелни касационни жалби вх.№ 2997 от 18.05.2018г. , подадена от М. К. В. и вх.№ 2833 / 10.05.2018г., подадена от П. Й. К..
Касационните жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, не попадат в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК с оглед предмета на делото – иск за делба и са процесуално допустими.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че делбените имоти са принадлежали на общия на страните наследодател П. К. М., починал на 19.03.1978г., който приживе ги е продал с нот.акт № ….. /….. г. на сина си А. П. К. и ищцата не е придобила права по наследствено правоприемство, тъй като наследодателят й П. К. М. не ги е притежавал към момента на смъртта си. Съдът е приел, че правото на собственост върху спорните имоти е придобито от сина на общия наследодател А. П. К. чрез деривативен способ и след смъртта му то е преминало в патримониума само на неговите наследници Ж. Д. К. и П. А. П. по силата на наследяването.
По възраженията на ищцата за несъществуване на нотариалния акт и нотариалното дело и оспорената истинност на същия нотариален акт, съдът е изложил мотиви, че освен представения препис, пред първоистанционния съд е представен за сверка оригиналния екземпляр , което е достатъчно да удостовери сключването на договора. Липсата на нотариално дело № ….. /….. ….. ….. г. поради унищожаването му при изтекъл срок за съхранение, според въззивния съд не води до извод, че сделката не е изповядана с оглед императивната уредба на чл. 41 б. „в“ от Правилника за вписванията и аналогичната предходна норма на чл. 38 от Правилника за вписванията от 1955г. Съдът е посочил, че документални следи за сделката са закрепени в предвидените за това носители – в Азбучна книга от 1975г. е отбелязано вписването на н.а. № ….., т. ……, „покупко-продажба“ с № ….. , на името на П. К. М. от [населено място] войвода. Допуснатите неточности за номера на нотариалното дело и фамилията на продавача не налагат обратен извод, тъй като вписванията в азбучната книга не създават права, а са само спомагателен източник на информация, който се цени в съвкупност с всички други носители на такава. По възражението на ищцата за валидността, съдържанието и подписите на нотариалния акт, въззивният съд е посочил, че не е установено да са налице регламентираните в чл. 576 ГПК пороци на нотариалното удостоверяване.
По иска с правно основание чл. 76 ЗН съдът е изложил съображения, че при откриване на наследството на П. К. М. през 1978г., процесният имот не е бил в патримониума му, между наследниците му не е възникнала съсобственост на основание наследяване. Синът му А. П. К. е бил едноличен собственик на продадените му имоти и правото му да се разпорежда с тях не е било ограничено, поради което другите наследници на общия наследодател не могат да се позовават на разпоредбата на чл. 76 ЗН.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
І. По касационната жалба на М. К. В.
1. Правният въпрос дали в производството по допускане на съдебна делба съдът следва да се произнесе с изричен диспозитив по възражение за прогласяване на относителна недействителност на договор за продажба и преюдициален ли е спорът по чл. 76 ЗН по отношение на иска за делба, не обуславят приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Според разясненията в ТР 1/2004г. на ВКС, ОСГК актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ или права върху вещи е относително недействителен. Легитимирани да се позоват в делбеното производство на тази недействителност са само съделители-сънаследници, които не са извършили разпореждане със своя дял. От това тълкуване следва, че само при доказани сънаследствени права от страна по делбено дело, искът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален за делбата, защото от разрешаването му ще зависи между кои лица следва да бъде допусната. В случая съдът е приел, че ищцата-касатор М. К. В. не е наследила общия наследодател, защото делбените имоти не са били в неговия патримониум към момента на смъртта му, с оглед на което искът по чл.76 ЗН не е обуславящ за делбата и на това основание е отхвърлен.
2.Правният въпрос дали е нищожен договорът за продажба предмет на нот.акт 119 /1975г. е абстрактен и не може да служи като основание за допускане на касационното обжалване. Според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК правният въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване трябва да е конкретен, съобразен със спецификата на делото и изведен от мотивите на обжалваното решение. Без така формулиран въпрос, касационната инстанция не може да прецени значението му за делото като предпоставка за допускане на касационното обжалване.
3.Правният въпрос: липсата на нотариалното дело при доказателства, че е унищожено, представлява ли само по себе си доказателство, че такава сделка не е сключена не е обуславящ за делото, защото доказателство за собственост по смисъла на чл. 77 ЗС във връзка с чл. 18 ЗЗД не е нотариалното дело, а нотариалният акт, с който е извършена сделката, с който ответниците по настоящото дело разполагат и са го представили в препис, отделно от това е представен за сверяване от съда и оригинала.
4. Не следва да се допуска касационно обжалване и по правния въпрос дали е нищожен договора за продажба, сключен с нот.акт № 119/1975г. ако същият не е вписан, защото от самия нотариален акт се установява , че е вписан.
5. Не е обуславящ за делото и правният въпрос дали влияе на действителността на нот. акт № …../….. г. поправката в номера на нотариалното дело. С този нотариален акт е извършено дарение от А. П. К. , който е придобил права по сделка от общия наследодател и това дарение не засяга права на ищцата-касатор М. К. В..
ІІ. По касационната жалба П. Й. К..
Първите три въпроса, които се поставят в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се дублират с тези по касационната жалба на М. И. К. и с оглед на изложените по тях мотиви, не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Правният въпрос чия е тежестта на доказване в хипотезата на оспорване наличието на упълномощаване за сключване на договор с предмет вещни права върху недвижим имот , когато по делото не е представено пълномощното и по делото е представен официален документ от нотариус, че няма такова пълномощно и няма данни да е унищожено не е обуславящ за валидността на продажбата, сключена с нот.акт № …../….. г., по който и продавачът и купувачът са се явили лично, а както се посочи в т.5 по касационната жалба на М. К. В. – валидността на разпореждането с нот.акт № …../….. г. не влияе на правата на другите наследници по закон на П. К. Ж..
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал.2 ГПК поради очевидна неправилност, защото от мотивите на решението не може да се установи порок, свързан с нарушение на основни принципи на гражданския процес, явно нарушение на закона или очевидна необоснованост.
С оглед на изложеното касационните жалби на М. К. В. и П. Й. К. , подадени срещу решението на Сливенския окръжен съд № 49 от 29.03.2018г. по гр.д.№ 137/2018г. не следва да се допускат за разглеждане по същество.
С решение № 331 от 13.06.2018г. по гр.д.№ 137/2018г. Сливенският окръжен съд е оставил без уважение молбата на П. Й. К. за допълване на основното решение № 986 от 06.11.2007г. с изричен диспозитив по отношение на нея.
В изложението по касационните жалби на П. Й. К., вх.№ 3930 от 26.06.2018г. и на М. К. В. вх.№4370 от 13.07.2018г. срещу това решение се поставят множество правни въпроси, от които относими към производството по чл. 250 ГПК са следните, за които се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК: Дължи ли се изричен диспозитив по въззивна жалба на страна по делото, която е била ответник в първоинстанционното производство и диспозитивът на решението се отнася само до ищцата и длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по основателността на отделните жалби, когато едната от тях е подадена от ответник в първоинстанционното производство.
За да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК според разясненията в т.4 на ТР 1/2009г на ВКС, ОСГК и ТК е необходимо да е поставен правен въпрос, свързан с приложение на непълни, неясни или противоречиви правни норми, или касаторът да е обосновал необходимостта съдебната практика бъде осъвременена поради промени в законодателството или обществените условия.
В случая въпросите се отнася до приложението на чл. 271 ГПК. В разпоредбата ясно е казано, че когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Това съдържание на разпоредбата не оставя съмнение, че съдът се произнася по подадените въззивни жалби само в мотивите, а в диспозитива посочва дали потвърждава или отменя решението. Следователно когато достигне до крайни изводи като тези на първоинстанционния съд, въззивният съд не дължи отново нов диспозитив по предявените искове, а посочва в диспозитива, че потвърждава решението и точно такъв е постановеният в основното решение на Сливенския окръжен съд диспозитив. Допълване на въззивното решение се налага, съгласно чл.250 ГПК, когато решението не съдържа диспозитив по целия според предмет .
С оглед на изложеното и срещу решението по чл. 250 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение Сливенския окръжен съд № 49 от 29.03.2018г. по въззивно гражданско дело № 137/2018г. по касационните жалби на М. К. В. вх.№ 2997 от 18.05.2018г. и на П. Й. К. вх.№ 2833 / 10.05.2018г.
Не допуска касационно обжалване на решението по чл.250 ГПК № 331 от 13.06.2018г. по въззивно гражданско дело № 137/2018г. по касационните жалби на П. Й. К., вх.№ 3930 от 26.06.2018г. и на М. К. В. вх.№4370 от 13.07.2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: