1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
[населено място], 18.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№ 1717 /2014г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Л. Ш. и Й. Л. Ш. , чрез пълномощника адв. В. З., АК Д. срещу решение № VІ-15/26.02.2014г., постановено по в.гр.дело №33/2014г. на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав.
Касаторът поддържа неправилност на решението и касационните основания по чл.281, т.3, пр. първо и второ ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа критериите по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и твърди, че от съществено значение за развитие на правото и точното прилагане на закона е: ” не е съобразена нормата на чл.60, ал.1 ЗН, която е с императивен характер и следва да бъде зачетена от съда, още при постановяване на първоинстанционното решение, а именно, че наследниците по закон отговорят съобразно своите дялове от наследството, а не солидарно за задълженията на починалия техен наследодател”.
Ответникът [фирма] в писмен отговор заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отменил решение № 88/14.10.2013г., постановено по гр.дело № 119/2013г. на Средецкия районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на двамата касатори Н. Л. Ш. и Й. Л. Ш., че дължат на [фирма] солидарно вземанията на банката по договор за текущо потребление от 12.10.2007г., като е отхвърлил в тази част установителния иск на банката за солидарната отговорност на физическите лица за вземанията на банката по договора за кредит. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено, в частта, с което е уважен установителния иск за вземането срещу двата ответници в размер на 12 603.43 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.10.2007г., за вземането за договорна лихва в размер на 1978.42 лв., за санкционна лихва и заемна такса. Съдът е приел, че доказателствата установяват валидно възникнало правоотношение по договор за кредит, сключен на 12.10.2007г. между [фирма] и наследодателката на касаторите С. Ш.. След нейната смърт задълженията по сключения договор са преминали върху наследниците й на основание чл.60, ал.1 ЗН. ССЕ е установила размера на дълга – главница и лихви, респ. такса след приспадане на плащанията по дълга от кредитополучателката. За установена е приета предсрочната изискуемост на цялото задължение поради забава по чл.19.2 от Общите условия за предоставяне на кредита за текущо потребление – неплащане на три месечни вноски с настъпил падеж на 30.11.2011г., 30.12.2011г. и 30.01.2012г. Съдът е приложил чл.60, ал.1 ЗН – наследниците отговорят за дълга съобразно дяловете от наследството, а не солидарно за задълженията на починалия наследодател.
Ответниците са пълнолетни деца и единствени наследници на починалата кредитополучателка и в хода на процеса не са правили възражения по чл.60, ал.2 ЗН. Съгласно чл.5, ал.1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части.
По основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК:
Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
В случая въззивният съд е изключил пасивната солидарност за ответниците за задълженията на тяхната наследодателка към ищеца, поради което формулираният от касатора материалноправен въпрос не е обуславящ изхода на спора. С отхвърляне на иска за солидарна отговорност, всеки от ответниците отговоря за задължението на наследодателката си съобразно дела си в наследството, съгласно чл.60, ал.1 ЗН. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В заключение касаторът не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението на Бургаския окръжен съд не се допуска до касационно обжалване.
С оглед на изложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №VІ-15 /26.02.2014 г., постановено по в.гр.д.№33/2014г. на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: