2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
ГР. София, 19. 02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.02.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6716/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №112/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 2 212, 15 лв. / след извършено прихващане с насрещно вземане на ответника/ предявеният от В. И. срещу дружеството иск по чл.225, ал.1 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Твърди общата предпоставка за допускане на обжалването – недопустимост на въззивното решение в частта, в която в брутното тр. възнаграждение на ищеца по чл.228 КТ е включена сумата за безплатна храна по Наредба №11/05 г. Според касатора, ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение, с което това плащане не е включено в брутното тр. възнаграждение, като база за определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ / заключение на в.л.- л.66/ и с включването му в брутното тр. възнаграждение въззивният съд е нарушил диспозитивното начало в процеса, в противоречие с практиката на ВКС – р. по т.д. № 860/09 г. на второ т.о.
В контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК касаторът поставя въпроса: при определяне на размера на месечното брутно тр. възнаграждение, като база за обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, следва ли да се включат сумите:1. за социални плащания за ваучери за храна по чл.209 от ЗКПО; 2. за безплатна храна, изплащани по Наредба №11/2005 г., издадена от МТСП и МЗ във връзка с работата на работниците и служителите при специфични условия, на осн. чл.285, ал.2 КТ.
Обжалване на въззивното решение следва да се допусне по първия от въпросите, отнасящ се до допустимостта на присъждането на суми / по 42 лв. месечно/ за безплатна храна по Наредба №11/05 г., които ищецът не е претендирал като част от обезщетението по чл.225, ал.1 КТ с исковата молба и с въззивна жалба..
По втория въпрос касаторът не е установил специфичните допълнителни предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, разяснени в ТР №1/19.02.10 г. Освен това разликата между плащанията по чл.285 от КТ и тези по чл.269 от КТ е изяснена в служебно известната практика на ВКС – р. по гр.д. № 1086/12 г. и по гр.д. №718/10 г. на четвърто г.о. Затова по този въпрос не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №112/14 г. от 1.04.14 г., с поправка на ЯФГ от 9.07.14 г.
Указва на касатора [фирма] в едноседчичен срок да внесе д.т. за разглеждане на жалбата в размер на 25 лв. и в същия срок за представи вносен документ, като в противен случай жалбата подлежи на връщане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: