ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 187
[населено място] 19.04. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 242/2017 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 2607 от 16.11.2016 г. по в.ч.гр.д. № 2509/2016 г. на Пловдивски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Окръжен съд – Пловдив е оставил без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] против определение от 26.07.2016 г. на Съдията по вписванията при Районен съд – Пловдив, с което е отказано да се извърши заличаване на вписана възбрана под № 136, том I, на 2013 г. в Служба по вписванията – [населено място] върху поземлен имот с идентификатор 56784.101.22, находящ се в [населено място], местност „Скобелица”, с площ от 11 012 кв.м., която възбрана е вписана въз основа на Обезпечителна заповед, издадена по силата на определение № 3606/27.05.2013 г. по т.д. № 1822/2012 г. на СГС-ТО VI-8 състав, от 14.02.2014 г. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма].За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че не е налице произнасяне по реда на чл.402, ал.1 и 2 ГПК за отмяна на допуснатото по реда на чл.629а ТЗ от съда по несъстоятелността обезпечение върху имоти апортирани в капитала на жалбоподателя и липсва основание за вдигане на възбраната. Прието е още, че в процесния случай, частният жалбоподател директно е поискал от съдията по вписванията заличаване на наложената възбрана, а съобразно чл.31, ал.1 ПВ, липсата на нареждане на учреждението или длъжностното лице наложило възбраната е достатъчно основание да се постанови обжалвания отказ.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал. 1 ГПК. В своето изложение, частният касатор е посочил, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, за които, според него е налице основание съответно по 280, ал.1, т.3 ГПК: „Следва ли съдът по несъстоятелността да се произнася изрично с определение по реда на чл.402, ал. 2 ГПК за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки или отмяната на наложените предварителни обезпечителни мерки следва от разпоредбите на закона и не е необходимо изрично произнасяне?”, „Следва ли съдът по несъстоятелността да се произнася с изричен съдебен акт по реда на чл.629а ТЗ за отмяната на наложените предварителни обезпечителни мерки или отмяната им следва от разпоредбите на закона и не е необходимо изрично произнасяне?”, „Чл. 402, ал. 2 ГПК или чл. 629а, ал.9 ТЗ е приложим при произнасяне за отмяната на наложени предварителни обезпечителни мерки акт по реда на чл. 629а ТЗ?” и „Може ли съдията по вписванията да заличи вписаната възбрана без наличието на визираното в чл.31, ал.1 ПВ нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната, а именно предвид, че отмяната на наложените предварителни обезпечителни мерки следва от разпоредбите на закона и не е необходимо изрично произнасяне?”. Страната счита, че са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в атакуваното решение Окръжен съд – Пловдив е отговорил на съществен за изхода на спора въпрос в противоречие с практика на апелативните съдилища и която практика, според него, е материализирана в Определение от 27.08.2009 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.ч.гр.д. № 507/2009 г. и Апелативен съд – Пловдив, – определение № 884 от 13.05.2014 г. по в.ч.т.д. № 529/2014 г., определение № 1502 от 08.07.2013 г. на ПАС по в.ч.т.д.№ 722/2013 г., определение № 1572 от 05.10.2012 г. на ПАС по в.ч.т.д. № 1239/2012 г., определение № 1766 от 19.12.2011 г. на ПАС по в.ч.т.д. 1367/2011 г., определение № 1765 от 19.12.2011 г. на ПАС по в.ч.т.д. 1366/2011 г., определение № 1749 от 14.12.2011 г. на ПАС по в.ч.т.д. № 1364/2011 г. и определение № 988 от 22.07.2010 г. на ПАС по в.ч.т.д. № 726/2010 г., а именно : „Следва ли службата по вписванията да изисква нарочно определение чл.402, ал. 2 ГПК за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки, предвид че въпросите за действие на предварителните мерки, следват от разпоредбите на закона чл.629а, ал. 9 ТЗ и не е необходимо изрично произнасяне?”Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените от него първи три въпроса не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като самостоятелно не могат да обосноват отмяна на обжалваното определение като несъобразени с решаващият извод на състава за това, че съгласно чл.31, ал.1 ПВ съдията по вписванията не е компетентен да заличи наложена от съда възбрана без наличието на нарочно разпореждане в тази насока. Четвъртият поставен въпрос е релевантен, като същият обосновава наличие на общо основание. Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага, че той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е изложила нито едни аргумент в подкрепа на разбирането си, за това, че е налице разглежданото основание. Освен това разпоредбата на чл.31, ал.1 ПВ е ясна както граматически, така и логически и не се нуждае, поради това от тълкуване.
Не се обосновава довод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като поставеният с оглед, това основание въпрос дори и да се приеме за релевантен, обосновава единствено общо основание. По допълнителния критерий страната не е установила влизането в сила на определение № 884 от 13.05.2014 г. по в.ч.т.д. № 529/2014 г., определение № 1572 от 05.10.2012 г. на ПАС по в.ч.т.д. № 1239/2012 г., определение № 1766 от 19.12.2011 г. на ПАС по в.ч.т.д. 1367/2011 г., определение № 1765 от 19.12.2011 г. на ПАС по в.ч.т.д. 1366/2011 г., определение № 1749 от 14.12.2011 г. на ПАС по в.ч.т.д. № 1364/2011 г. и определение № 988 от 22.07.2010 г. на ПАС по в.ч.т.д. № 726/2010 г., които подлежат на инстанционен контрол. Липсата на доказателства за стабилизирането на тези актове ги изключва от обхвата на практиката по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – арг. т.3 ТРОСГТК №1/09г. Определение от 27.08.2009 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.ч.гр.д. № 507/2009 г. третира въпроси относно даване на съгласие за продължаване на изпълнително дело по смисъла на чл. 638, ал.3 ТЗ, т.е. не е налице фактически идентитет в сравняваните хипотези, а с определение № 1502 от 08.07.2013 г. на ПАС по в.ч.т.д.№ 722/2013 г. е отменена обезпечителната мярка, наложена по чл.629а ТЗ, като извършената преценка от състава за отмяната й поради това, че разглежда различен въпрос, а именно – този свързан с основателността на постановеното продължаване на действието на предварителна мярка, също не е релевантно. Доколкото обаче постановяването на такъв диспозитив съответства с приетото от въззивният съд, че нарочна отмяна следва да бъде налице, за да може да бъде заличена мярката от съдията по вписванията, то и с това определение не се обосновава противоречие. Освен това, с оглед изложеното вече за решаващият извод на съда по отношение приложението на чл.31 , ал.1 ПВ, какъвто въпрос е поставен, с тези неподлежащи на инстанционен контрол актове, той не е разглеждан изобщо.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на определението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2607 от 16.11.2016 г. по в.ч.гр.д. № 2509/2016 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: