1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
[населено място], 21.06.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №951/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №1084/25.06.2012г., постановено по гр.дело №1524/2012г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивския районен съд по гр.дело № 5407/2011г. на ХІХ гр.с. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно, като се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място] в писмен отговор счита, че не са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд, но е частично недопустима с оглед на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
С решение № 1084/25.06.2012г., постановено по гр.дело № 1524/2012г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение на Пловдивския районен съд по гр.дело № 5407/2011г. на ХІХ гр.с. С последното са уважени обективно съединени искове по чл.422 ГПК на ответника по касация срещу касатора, както следва: за сумата от 18 685.80 лв. представляваща сбор от възнаграждения за извършен вътрешен автомобилен превоз на товари през периода от 24.03.2008г. до 31.03.2008г., за което е издадена фактура №265/31.03.2008г., 2. за сумата от 4145.06 лв. представляваща сбор от възнаграждения за извършен превоз на товари през периода от 25.06.2008г. до 27.06.2008г., за което е съставена фактура №334/31.06.2008г. и 3. за сумата от 2052 лв. представляваща сбор от извършени превози на товари, за което е издадена фактура №352/7.07.2008г., за които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
За втория и третия иск са налице предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК за оставяне без разглеждане на касационната жалба, като процесуално недопустима. Касае се до искове за парични вземания по търговски сделки – договор за превоз, между търговски дружества, всяка една с цена до 10 000лв.
По касационната жалба за сумата от 18 685.80 лв., представляваща сбор от възнаграждения за извършен вътрешен автомобилен превоз на товари през периода от 24.03.2008г. до 31.03.2008г., за което е издадена фактура №265/31.03.2008г. Тъй като по делото няма данни каква е цената на превозите и дали някое от вземанията не надхвърля сумата от 10 000 лв., в тази част касационната жалба ще следва да бъде разгледана.
По допустимостта на касационното обжалване:
За да уважат предявените искове съдилищата са приели за доказано от събраните по делото доказателства превозното правоотношение между страните. Това са писмени доказателства и заключения на съдебно счетоводна експертиза. По делото не е имало спор, че ищецът е издал на ответника три броя фактури, които са едностранно подписани. Съдът е приел, че с осчетоводяването на процесните фактури и с ползването на данъчен кредит, ответникът признава сключването на договорите за превоз, както и размера на превозното възнаграждение.
По формулирания от касатора материалноправен въпрос за доказателственото значение на фактурата, нейното осчетоводяване и ползване на данъчен кредит за установяване на валидно възникнали облигационни отношения между страните по делото, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на делото. Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС – решение №46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290. В решение №60 от 07.05.2012 г. по т.д. №241/2011г. на ВКС, ТК е прието, че превозният договор като неформален и консенсуален договор сключването му може да се доказва с всички предвидени от закона средства, а не само с товарителница. При така съществуващата съдебна практика, която има задължителен за съдилищата характер, съгласно даденото в т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС тълкуване на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът не обосновава необходимост от промяната й при критериите на т.4 на цитираното тълкувателно решение. Изложеното дава основание на настоящия състав на ВКС, ТК да обоснове извод за недопускане на въззивното решение в тази обжалвана част до касационно обжалване.
Водим от горното ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1084/25.06.2012г., постановено по гр.дело №1524/2012г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивския районен съд по гр.дело № 5407/2011г. на ХІХ гр.с., с което е уважен установителния иск по чл.422 ГПК за сумата от 18 685.80 лв. представляваща сбор от възнаграждения за извършен вътрешен автомобилен превоз на товари през периода от 24.03.2008г. до 31.03.2008г., за което е издадена фактура №265/31.03.2008г.
В тази част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу решение №1084/25.06.2012г., постановено по гр.дело №1524/2012г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивския районен съд по гр.дело № 5407/2011г. на ХІХ гр.с., с което е уважен установителния иск по чл.422 ГПК за сумата от 4145.06 лв., за която е съставена фактура №334/31.06.2008г. и за сумата от 2052 лв., за което е издадена фактура №352/7.07.2008г.
В тази част решението може да се обжалва в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: