О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 22.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделени, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д.728/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК, образувано по частна жалба (неправилно наименована частна касационна жалба) на [фирма] срещу определение №708 от 27.11.2017г., постановено по ч.т.д.№2465/2017г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №523 от 03.07.2017г. по ч.гр.д.№333/2017г. на Софийски окръжен съд.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че по аргумент на противното от изложеното в мотивите към т.8 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, следва да се приеме, че определението на Софийски окръжен съд от 03.07.2017г., подлежи на касационно обжалване. Същевременно в частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението на Софийски окръжен съд. Иска се отмяна на обжалваното определение на ВКС, „ведно с произтичащите от това последици”.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от [фирма], в който се поддържа, че обжалваното определение на ВКС е съобразено с т.8 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, поради което следва да бъде потвърдено. Сочат се също доводи за неоснователност на частната касационна жалба срещу определението на Софийски окръжен съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
В., търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в срока по 275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.274 ал.2 изр..2 ГПК.
С обжалваното определение №708/27.11.2017г. по ч.т.д.№2465/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., касационният състав е оставил без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №523 от 03.07.2017г. по ч.гр.д.№333/2017г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 11.04.2017г. по ч.гр.д.№51/2010г. на РС –Ихтиман за оставяне без разглеждане на молбата на [фирма] за връщане на гаранция по чл.420 ал.1 ГПК в размер на 6 000лв.
К. състав е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Посочил е, че процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-натъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. К. състав е приел, че обжалваното пред него определение на Софийски окръжен съд не попада в нито една от горните две категории определения, подлежащи на касационен контрол, като е акцентирал върху обстоятелството, че същото е постановено по обжалване на акт на заповедния съд в рамките на заповедно производство по Глава 37 от ГПК. Посочил е, че съгласно т.8 от ТР 4/13 на ОСГТК на ВКС, въззивните определения постановени в заповедно производство не подлежат на касационно обжалване, поради което частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима.
Настоящият състав изцяло споделя изложените съображения на състава на ВКС за недопустимост на частната касационна жалба на [фирма] срещу определението №523/03.07.2017г. по ч.гр.д.№333/2017г. на Софийски окръжен съд. Предмет на частната касационна жалба, въз основа на която е образувано ч.т.д.№2465/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е определение на въззивен съд, постановено в рамките на заповедно производство, което съобразно тълкуването, дадено в т.8 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, не подлежи на касационно обжалване. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че от мотивите към т.8 на цитираното тълкувателно решение -„по аргумент за противното”, следва извод за допустим касационен контрол на определението на Софийски окръжен съд. Напротив, в мотивите към т.8 от тълкувателното решение, са изложени изчерпателно аргументи в подкрепа на тезата, че определенията на въззивните съдилища, постановени в рамките на заповедното производство, не попадат в хипотезата на чл.274 ал.3 т.2 ГПК (въззивни определения, даващи разрешение по същество на други производства), което обуславя тяхната необжалваемост по реда на касационния контрол.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.8 ГПК и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв. с оглед липсата на фактическа и правна сложност на настоящото частно производство.
По изложените по-горе съображения ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №708 от 27.11.2017г., постановено по ч.т.д.№2465/2017г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], да заплати [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 100лв. /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: