О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 22.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 885 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Я. Д. и К. В. К. против определение № 49 15.01.2015г. по гр.д.№ 660/2014г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено без разглеждане подадено от тях заявление № 11375/24.11.2014 г. за намаляване на разноските, които са осъдени да платят с въззивното решение.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, постановени с чл. 78, ал.5, чл. 248 и чл. 8 и 9 ГПК. Основният довод е, че когато страната, осъдена за разноски не е представила списък на разноските, които претендира, другата страна е лишена от възможността да заяви възражение за прекомерност. Счита, че това е нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес.
Ответникът по частната жалба възразява срещу доводите в нея, като посочва, че и двете страни не са представили списък на разноските.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Разноските са притендирани от въззиваемия още с отговора на въззивната жалба. В единственото съдебно заседание пред въззивната инстанция и двете страни са представили договори за правна помощ с отразен в тях уговорен и платен хонорар. И двете страни не са представили списък на разноските, респективно нито една от тях не е възразила по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност. Съдът, черпейки аргумент от т.8 ТР № е уважил искането за присъждане на разноски – с въззивното решение частните жалбоподатели са осъдени да платят деловодни разноски на ищеца в размер на 2 000 лв. съобразно представеният договор за правна защита и съдействие.
За да остави без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК, съдът е приел, че молбата е недопустима, защото с нея се иска намаляване на разноските, които са присъдени на другата страна с решението. Позовал се е и на нормата на чл. 80, изр.2 ГПК.
Определението е правилно.
Нормата на чл. 248 ГПК не съдържа никакви ограничения относно това коя страна може да иска изменение на решението в частта за разноските. Ясно е, че страната, осъдена да плати разноски би искала намалението и, а страната, на която не са присъдени полагащите й се разноски би искала присъждането, или увеличението им. Нормата на чл. 80 изр.2 ГПК съдържа ограничение, което се отнася само за страната, която не е представила списък на разноските – тя не може да иска изменение на решението в частта за разноските. Законодателят тук не поставя приложението на тази норма в зависимост от това дали другата страна е представила списък на разноските. Това е така защото възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен от насрещната страна може да бъде направено и без да е представен списък на разноските щом такива се претендират. Представянето на списък на разноските е предвидено от законодателя като процесуална предпоставка за подаване на молбата по чл. 248 ГПК, т.е. за допустимост на искането по този текст. В този смисъл е и приетото по т.9 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Възивният съд неправилно е приел, че нормата на чл. 248 ГПК не предвижда възможност за осъдената страна да иска намаление на разноските, но вторият аргумент в обжалваното определение, извлечен от нормата на чл. 80 ГПК е правилен. Затова определението, с което молбата е оставена без разглеждане е правилно и следва да се потвърди. Ответникът по частната жалба притердира разноски и е представил списък за тях, в който е вписана сумата 600 лв. Представен е и договор за правна помощ с уговорено възнаграждение в такъв размер. Предвид неоснователността на частната жалба, представените доказателства и на основание чл. 78, ал.2 ГПК следва да се присъдят на К. С. деловодни разноски в размер на 600 лв. за настоящото производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 49 15.01.2015г. по гр.д.№ 660/2014г. на Хасковски окръжен съд.
Осъжда Р. Я. Д. и К. В. К. да платят на К. С. Й. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ