О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 22.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 694/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. А. И., против определение № 344/29.01.2018 г. по в.гр.д. № 2337/2013 г. на Апелативен съд София, с което, на основание чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 2290/05.07.2016 г. по същото дело, като на ред последен от абзац шести отгоре надолу вместо изписаното „803.77 лв. като остават дължими 4088.43 лв.“ да се чете вярното „1532.13 лв. вместо дължимите 4088.43 лв.“.
В частната жалба формално се твърди неправилност на определението, поради липса на предпоставки за поправка на очевидна фактическа грешка, като се твърди и ненужно допускане на поправката, тъй като по въпроса за разноските има подадена и висяща частна касационна жалба – вх. № 11154/29.07.2016 г. – против „поправеното„ определение № 2290/05.07.2016 г. по гр.д.№ 2337/2013 г. на САС. Жалбоподателят счита, че след произнасяне на ВКС по тази частна жалба ще отпадне и основанието за допускане на поправката.
Ответната страна – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – оспорва основателността на частната жалба.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
С решение № 1008/18.05.2015 г. по т.д. № 2337/2013 г. на Апелативен съд София е отменено решение от 27.07.2012 г., постановено по гр.д. № 3461/2009 г. по описа на СГС, I ГО-2 състав , в частта му, с която е отхвърлен предявения от ищцата и настоящ жалбоподател против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск , с правно основание чл. 282, ал. 3 вр. чл. 226, ал. 1 КЗ, за заплащане на сума от 20 000 лв., представляваща разлика между присъдените с първоинстанционното решение 80 000 лв. – обезщетение за търпими неимуществени вреди – и дължимите 100 000 лв., до който размер въззивният съд е счел иска за основателен и доказан, както и е отменено първоинстанционното решение в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответната страна сумата 3332,13 лв. разноски, като остават дължими 1532,53 лв…Корекцията на първоинстанционното решение – досежно намаляване дължимата от ищцата сума за възмездяване разноски на ответника – е резултат от частичното уважаване на въззивната жалба на ищцата – за сума от 20 000 лв., с което претенцията й остава уважена за сума от 100 000 лева. Диспозитивът от решението, с характер на определение по разноските,не е съобразен с допуснатото изменение на първоинстанционното решение – с определение от 19.11.2012 г. по гр.д.№ 3461/2009 г. на СГС , с което, по реда на чл.248 ГПК, е изменено същото , в частта по присъдените в тежест на ищцата разноски, като са допълнени със сумата от 37,62 лева, вкл. въз основа на определение № 1320/28.05.2013 г. по ч.т.д. № 970/2013 г. на САС, с което, след отмяна на отказа на първоинстанционния съд, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 19.11.2012 г. в преждепосочения смисъл – присъждане на о щ е 37,62 лева, ведно с първоначално определените 4 864,66 лева или общо разноски в тежест на ищцата от 4 902,28 лева, присъдени с първоинстанционното решение.
С определение № 2290/05.07.2016 г. по т.д. № 2337/2013 г. на САС, съобразявайки тук само частта му относима към предмета на настоящото обжалване, по реда на чл. 248 ГПК въззивната инстанция е изменила решение № 1008/18.05.2015 г. по т.д.№ 2337/2013г., в частта му с характер на определение, с която е отменено частично решение от 27.07.2012 г., постановено по гр.д. № 3461/2009 г. по описа на СГС, I ГО-2 състав, в частта му за разноските, като изменената част гласи : „Отменя решение от 27.07.2012 г., постановено по гр.д. № 3461/2009 г. по описа на СГС, I ГО-2 състав, в частта му, с която са присъдени 803.77 лв., като остават дължими 4 088.43 лв.“ . Очевидно е , че изразът „ с която са присъдени „ е неточен, доколкото диспозитивът на първоинстанционния акт не съдържа произнасяне за такава сума и действителният смисъл на разпореденото, както с въззивното решение, така и с определението по чл.248 ГПК е, че дължимите от ищцата разноски за първа инстанция, с оглед изхода на спора във въззивна инстанция, се намаляват със сума от 803,77 лева, вместо първоначално приспаднатата с въззивното решение сума от 3 332,13 лева, спрямо присъдената от първоинстанционния съд, без съобразения от съда размер на последната да е посочен в мотивите. Същият би следвало да е сумата от 4 892,20 лева / 4088,43 + 803,77 /, но такъв размер не е присъждан с първоинстанционното решение, вкл. по реда на последвалите го определения по чл.248 ГПК и чл.247 ГПК. Този размер не кореспондира и на мотивите на „поправеното„ определение № 2290/05.07.2016 г. по т.д. № 2337/2013 г. на САС, в които е обоснована единствено дължимост на възмездими от ищцата, в полза на ответника, разноски в размер на 4 088,43 лв. за първа инстанция. Мотивите не съдържат обосноваване на корекция в размер от 803,77 лева.
С тук атакуваното определение № 344/29.01.2018 г. по т.д. № 2337/2013 г. , по реда на чл.247 ГПК, Софийски апелативен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 2290/05.07.2016 г. по т.д. № 2337/2013 г., като на ред последен от абзац шести, отгоре надолу , е разпоредил, вместо написаното „803.77 лв., като остават дължими 4088.43 лв.“ да се чете вярното „1532.13 лв. вместо дължимите 4088.43 лв.“. С така допуснатата поправка резултатът от произнасянето на въззивната инстанция е : о т м я н а на първоинстанционното решение, в частта по присъдени в тежест на ищцата разноски със сумата от 1 532,13 лева / от присъдени в нейна тежест с решението 4 864,66 лева или дължимо от нея възмездяване на разноски на ответника от 3 332,53 лева /, в противоречие с мотивите на „поправеното„ определение – за о с т а в а щ и д ъ л ж и м и от ищцата разноски в размер на 4 088, 43 лева, предвид изхода на спора във въззивна инстанция – уважаване претенцията на ищцата за половината от претендирания размер, при общо установени, като понесени от ответника, изрично посочени като сума в мотивите, разноски от 8 176,86 лева .
С оглед преждеустановеното частната жалба се явява основателна.
Очевидната фактическа грешка, по смисъла на чл.247 ГПК, представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. Мотивите на „ поправеното „ определение са в пълно противоречие с допуснатата поправка. От същите не е изводима воля на съда за о т м я н а на първоинстанционното решение, в частта му с характер на определение, за дължими от ищцата разноски н а д сума от 3 332,53 лева, какъвто е резултатът от допуснатата поправка. Мотивите на „поправеното определение „ обективират ясна воля единствено за дължими от ищцата, в полза на ответника, разноски за първоинстанционното производство, с оглед изхода на спора във въззивна инстанция, в размер на 4 088,43 лева, в който смисъл „поправеното„ определение съдържа ясен и недвусмислен диспозитив. От мотивите на същото не е установимо изобщо формирането на сумата от 803,77 лева, заместена по реда на чл.247 ГПК със сумата от 1 532,13 лева. В производството по реда на чл.247 ГПК, както и в настоящото производство по обжалване резултата от първото, е недопустимо да се извежда възможната воля на съда, с оглед принципа за присъждане на разноски по компенсация. Последното би било предмет на произнасяне по обжалване на така присъдените разноски. Както вече се посочи по-горе, обаче, във въззивното решение сумата от 1 532,53 лева / в атакуваното определение неправилно посочена като 1 532,13 лева / е постановена като дължима за първоинстанционното производство, с оглед изхода на спора във въззивна инстанция, а не като приспадана от присъдените с първоинстанционното решение разноски , в полза на ответника. Именно тази сума – на присъдени 1 532,53 лв. разноски за първа инстанция в полза на ответника – е коригирана по реда на чл.248 ГПК с „ поправеното „ по реда на чл.247 ГПК определение, в смисъл на дължимо от ищцата възмездяване на разноски на ответника, понесени за първа инстанция – 4 088,43 лева.
Действително, постановената неправилно поправка на очевидна фактическа грешка е в полза, а не в ущърб на настоящия жалбоподател, но в производството по чл.247 ГПК, допустимо и по почин на съда, по мнение на настоящия състав не намира приложение правилото за недопустимост на влошаване положението на жалбоподателя, по смисъла на чл.271 ал.1 пр. второ ГПК, дори когато би се касаело за поправка в диспозитива на съдебното решение по съществото на спора. Производството по чл.247 ГПК цели единствено обективиране действителната воля на съда, без да засяга правото на защита на всяка от страните срещу изведеното й , вкл. по реда на поправка на очевидна фактическа грешка , съдържание. Поради същите съображения е напълно несъстоятелен довода на жалбоподателя , за липса на правен интерес от производството по чл.247 ГПК и допускане на поправката, предвид подадена частна жалба срещу „поправеното„ определение, с произнасянето по която би се разрешил правният спор. Двете производства имат напълно различен предмет на произнасяне, поради което и съставът на ВКС , сезиран с частната жалба на Г. И. против № 2290/05.07.2016 г. по гр.д.№ 2337/2013 г. на Софийски апелативен съд е отложил произнасянето си до приключване на производството по молбата на ответното сдружение за поправка на очевидна фактическа грешка в същото определение.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 344/29.01.2018 г. по в.гр.д. № 2337/2013 г. на Апелативен съд София, постановено в производство по реда на чл.247 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Сдружение „ Национално бюро на българските автомобилни застрахователи„ с вх.№ 14485/ 17.10.2016 г. , за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в определение № 2290/05.07.2016 г. по гр.д.№ 2337/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: