О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 23.03. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2556/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №1509 от 14.07.2016г., постановено по т.д.№5039/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в., с което е потвърдено решение №1462/10.09.2015г. по т.д.№4097/2014г. на Софийски градски съд, VІ-1 състав.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд, че ищцата не e била надлежно поканена за общото събрание на дружеството, състояло се на 9.06.2014г. Сочи се, че в конкретния случай поканата е получена лично от П. Х. с протокол от друго общо събрание на дружеството, с което в пълна степен са били защитени нейните права на съдружник. Претендира се отмяна на въззивното решение е отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя три материалноправни въпроса, за които твърди, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а именно:
1„Следва ли да се приеме за валидна покана, връчена по ред, различен от уговорения в дружествения договор, когато връчването е станало по начин, безспорно в по-голяма степен от предвидения в устава и напълно гарантиращ получаването, когато целта на съответната норма и на закона е постигната в по-голяма степен?”
2„Допустимо ли е обратната разписка при връчване на съобщения и покани /на съдружници в търговско дружество и изобщо/, да бъде заместена от директно връчване на поканата, изрично писмено формулирана и срещу подпис на адресата, положен върху самата нея?”
3„При системно шиканиране на получаване на съобщения по пощата от съдружник, допустимо ли е уведомяването му по ред, различен от уговорения между съдружниците, но гарантиращ изцяло връчването на адресата? Приложимо ли е в тази хипотеза разрешението, дадено в решение №5/5.09.2013г. по т.д.№785/2011г. на ВКС, ІІ т.о., или следва да се приложат решение №124/28.09.2012г. по т.д.№905/2011г. на ВКС, ІІ т.о., и решение №221/30.12.2013г. по т.д.№529/2012г. на ВКС, ІІ т.о.?”
С изложението касаторът представя цитираните във въпрос №3 решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от П. Й. Х., в който се поддържа, че липсват основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените от касатора въпроси се отнасят до правилността на обжалваното решение и защото въпросите са решени в съответствие с практиката на ВКС. Същевременно се излагат съображения на неоснователността на касационната жалба по съществото на спора. С отговора се претендират направените от П. Х. разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният състав от Софийски апелативен съд, е потвърдил изцяло първоинстанционното решение №1462/10.09.2015г. по т.д.№4097/2014г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.74 ТЗ е отменено решението на общото събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 9.06.2014г. за изключването на П. Й. Х. като съдружник поради нарушение на чл.14 ал.3 от дружествения договор и на чл.126 ал.3 ТЗ.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата П. Й. Х. и П. Д. П. са били съдружници в дружеството [фирма] с по 25 дяла от капитала му, всеки от тях с номинал от 100 лв. или общо 2500лв. като П. П. е бил управител на дружеството. На 5.05.2014г. е било проведено общо събрание на съдружниците на [фирма], съдружници в което също са били П. Х. и П. П. и на което събрание П. е заявил, че ще свика общо събрание на съдружниците на [фирма] на 31.05. 2014г. с единствена точка от дневния ред приемане на решение за изключването на П. Х., поради неявяването й на 30.03.2014г. за одобряване на годишния финансов отчет на дружеството за 2013 г. и отказа й да го подпише. Съдът е приел за установено, че с протокола от 5.05.2014г. П. е уведомил Х., че свиква общо събрание на съдружниците на [фирма] на 9.06.2014г. за нейното изключване като протоколът е подписан и от двамата съдружници. В обжалваното решение е отразено, че на 31.05.2014г. е било проведено общо събрание на съдружниците на [фирма], на което са присъствали и двамата съдружници и на което П. П. е отправил предупреждание по см. на чл.126 ал.3 ТЗ за изключването на Х..
Апелативният съд е посочил, че на 9.06.2014г. е било проведено общо събрание на съдружниците на [фирма], на което с капитала на съдружника П. П. е взето решение за изключване на основание чл.126, ал.3 ТЗ на П. Й. Х. като съдружник, мотивирано с обстоятелствата, изложени в предупреждението от 31.05.2014г. – неявяването на Х. на 30.03.2014г. за одобряване на годишния финансов отчет на дружеството и отказа й да го подпише. Въззивният състав е приел, че от доказателствта по делото не се установява представената пред първата инстанция нотариална покана от 10.03.2014г. да е връчена на П. Х..
Излагайки съображения за наличие на активна легитимация за ищцата П. Х. по предявения иск по чл.74 ал.1 ТЗ, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ищцата за липсата на решение на общото събрание за отправяне на предупреждението за изключване по чл.126, ал.3 от ТЗ и за недопустимото му по принцип връчване едновременно с поканата за свикване на общото събрание. Съдът е изложил аргументи /с цитиране на задължителна практика на ВКС/ за възможността на управителя-съдружник да отправи предупрежданието за изключване, което може да е материализирано както в самостоятелен писмен документ, така и да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за свикване на общото събрание или да е възпроизведено в протокол от предходно общо събрание. Според съда в случая е спазена писмената форма на предупреждението, доколкото то е обективирано в протокол за проведеното общо събрание, който е бил подписан както от управителя и съдружник П. П.., така и от П. Х., до която е адресирано.
Съдът обаче и приел за основателен довода на въззиваемата за опорочаване на решението поради незаконосъобразност на процедурата по свикването му. Посочил е, че съгласно чл.139 ал. 1 ТЗ, общото събрание се свиква с писмена покана, съдържаща посочване на дневния ред, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. Съдът е отразил, че в чл.14, ал.3 от дружествения договор на [фирма] е предвидено, че общото събрание се свиква от управителя с писмено съобщение, изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка, най-малко три седмици преди определената дата на събранието. Позовавайки се на задължителната за апелативния съд практика на ВКС /решение № 5 от 5.09.2013г. по т.д.№ 785/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,/ въззивният състав е посочил, че когато в дружествения договор е предвиден конкретен способ за връчване на поканата за свикване на общото събрание, той е приоритетен и надлежното уведомяване на съдружника по см. на чл.139, ал.1 ТЗ следва да се преценява само и единствено с оглед спазването му, освен ако съдружникът заяви, че признава извършеното по друг начин известяване за редовно. Съдът е посочил, че в случая начинът на отправяне на поканата за свикване – с протокол от общото събрание на друго дружество, в което въззиваемата също е съдружник, съществено се различава от този, предвиден в клаузата на чл.14, ал. 3 от дружествения договор- писмено съобщение, изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка. В заключение в обжалваното решение е направен извода, че при наличието на изрично регламентиран в дружествения договор способ за връчване на поканата за свикване на общото събрание, съдът не е оправомощен да преценява дали предприетият от управителя алтернативен способ за свикване на общото събрание, макар и различен от предвидения в дружествения договор, е равностоен на него. Според съда връчването на поканата за общото събрание по избран от управителя сурогатен способ, различен от изрично предвидения такъв в дружествения договор, опорочава процедурата по свикването и обуславя отмяната на взетото на него решение само на това основание.
Независимо от решаващия мотив на въззивния съд за уважаване на предявения иск по чл.74 ал.1 ТЗ поради нередовно увемомяване и свикване на общото събрание на съдружниците, проведено на 9.06.2014г., в обжалваното решение са изложени съображения за незаконосъобразност на решението за изключване на П. Х.. Според съда вмененият на Х. отказ да подпише годишния финансов отчет, с който е обосновано изключването й като съдружник, не представлява нито неизпълнение на задължението за оказване на съдействие по смисъла на чл.126, ал.3, т.1 ТЗ, нито представлява действие, насочено против интересите на дружеството. Въззивният състав е посочил, че с оглед разпоредбата на чл.34 ал.3 от Закона за счетоводството съдружникът П. Х. не е легитимирана да подпише финансовия отчет, поради което неподписването му не съставлява неправомерно действие от естество да обоснове изключването й като съдружник. Отделто въззивният състав е отразил, че в производството по делото ответното дружество не е доказало, че на изключения съдружник са били предоставени отчетът с приложенията, подписани от управителя на дружеството, както и достъп до счетоводните документи, въз основа на които той е съставен, с оглед необходимостта П. Х. да формира становище по неговото приемане.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси: въпрос №1„Следва ли да се приеме за валидна покана, връчена по ред, различен от уговорения в дружествения договор, когато връчването е станало по начин, безспорно в по-голяма степен от предвидения в устава и напълно гарантиращ получаването, когато целта на съответната норма и на закона е постигната в по-голяма степен?” и въпрос №2 „Допустимо ли е обратната разписка при връчване на съобщения и покани /на съдружници в търговско дружество и изобщо/, да бъде заместена от директно връчване на поканата, изрично писмено формулирана и срещу подпис на адресата, положен върху самата нея?”, макар и значими за конкретния правен спор, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като са решени от въззивния състав в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение №5/5.09.2013г. по т.д.№785/2011г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Съдът е акцентирал върху диспозитивния характер на нормата на чл.139 ал.1 ТЗ и приоритетното приложение на изрично предвидения в дружествения договор способ на връчване на поканата за свикване на общото събрание на съдружниците, който в случая не е бил спазен от управителя. Изводът на въззивния състав за това, че съдът не е оправомощен да преценява дали предприетият от управителя различен способ за свикване на общото събрание е удачен или равностоен, е съобразен със задължителната практика на ВКС, което от своя страна изключва наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касация.
Въпрос №3: При системно шиканиране на получаване на съобщения по пощата от съдружник, допустимо ли е уведомяването му по ред, различен от уговорения между съдружниците, но гарантиращ изцяло връчването на адресата? Приложимо ли е в тази хипотеза разрешението, дадено в решение №5/5.09.2013г. по т.д.№785/2011г. на ВКС, ІІ т.о., или следва да се приложат решение №124/28.09.2012г. по т.д.№905/2011г. на ВКС, ІІ т.о., и решение №221/30.12.2013г. по т.д.№529/2012г. на ВКС, ІІ т.о.?” няма характеристиката на въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на съда – редовността на процедурата по уведомяване на П. Х. за свикването на общото събрание на съдружниците за 9.06.2014г. не е преценявана от въззивния съд през призмата на „системно шиканиране” на получаване на съобщения от нея.
Независимо от горното следва да се има предвид, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са поставени въпроси, свързани с допълнителните съображения на въззивния съд за незаконосъобразност на решението за изключване на П. Х. с оглед липсата на предпоставките по чл.126 ал.3 ТЗ за това, което представлява самостоятелно основание за уважаване на предявения иск по чл.74 ал.1 ТЗ.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация разноски в размер на 450лв. – заплатено възнаграждение за адвокатска защита пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1509 от 14.07.2016г., постановено по т.д.№5039/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на П. Й. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А ет.2, ап.1, сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/- разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :