4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 23.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 435/2020 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от В. Р. Г., чрез адв. Д. П., касационна жалба против решение № 407 от 27. 11. 2019 г. по гр. д. № 652/2018 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 108 от 13. 08. 2018 г. по гр. д. № 212/2017 г. на РС – Своге, с което е отхвърлен предявеният от В. Р. Г. срещу Г. Ц. Ц. и Д. Р. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението на 230 кв.м. от неурегулиран поземлен имот с обща площ 730 кв.м., находящ се в [населено място], общ. С., в границите на околовръстен строителен полигон на махала „К.“, одобрен с решение № 16/16. 08. 1960 г. на ОНС-София. Твърди се неправилност на решението, поради необоснованост и допуснати нарушения на процесуалноправни норми и на материалния закон. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Д. Р. И. и Г. Ц. Ц., чрез адв. Е. М., изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че по силата на одобрена от съда спогодба от 28. 11. 1966 г. по гр. д. № 34/1966 г. на РС – Своге, бащата на ищеца Р. Р. Г. е придобил в дял и изключителна собственост 1000 кв.м. от ливада, находяща се в [населено място], м. „Т.“, цялата от 2000 кв.м., като спорните 230 кв.м. са част от придобитите от Р. Г. 1000 кв.м., а реалната площ на придобитият при делбата имот е възлизала на 952 кв.м. С н.а. № …. г. Р. Г. дарява на ищеца В. Г. описания имот от 1000 кв.м., с реална площ от 952 кв.м., ведно с построената в него масивна стопанска постройка от 18 кв.м., включително и спорните 230 кв.м. С н.а. №…. г. дядото на ищеца Р. Г. Х. продава на Т. С. С. (праводател на ответниците) 500 кв.м. от ливада от 3 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „Т.“. От 1960-1961 г. прехвърленото на Т. С. място е било оградено, като оградената площ е възлизала на 730 кв.м. С писмен договор от 1. 11. 1963 г. Т. С. плаща на Р. Р. Г. 120 кв.м. от оградената площ. Оттогава не е имало спор за площта или границите на имота на С. между С., ищеца и праводателя на ищеца Р. Г.. В спорната площ има стопанска постройка от 18 кв.м. Същата е строена от И. и Т. С., в рамките на оградения им имот. Р. Г. и синът му В. Г. дори помагали на И. и Т. С. за бъркането на бетона при отливане на плочата. С н.а. № …. г. Т. С. С. и И. Е. С. са признати за собственици, на основание покупко-продажба и приращение, на описания имот, ведно с построената в него през 1966 г. масивна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м. С н.а. № …. г. Т. и И. С. продават на ответниците Д. И. и Г. Ц. неурегулиран поземлен имот с площ от 500 кв.м. по документи, а по измерване 730 кв.м., находящ се в [населено място], в границите на околовръстен строителен полигон, включващ и спорните 230 кв.м. С констативен н.а. № …. г. ответниците са били признати за собственици по давност на 230/730 ид.ч. от процесния имот от 730 кв.м., а с н.а. № …. г. – признати за собственици, на основание договор за покупко-продажба и давност, на неурегулиран имот от 730 кв.м., включващ и спорните 230 кв.м. Праводателите на ответниците Т. и И. С. владели имот от 730 кв.м., включващ и спорните 230 кв.м., от 1960 г., като от 1960г.-1961 г. до прехвърлянето му на ответниците на 16. 05. 2007 г. имотът е бил ограден с ограда – първоначално от бодлива тел, а преди 10-12 г. подновена с ограда от бетонни колове и мрежа. Границите не са местени и за имота не е имало спорове с Р. Г. и с ищеца от 1960-1961 г. до продажбата му на ответниците през 2007 г. В тези граници и в тази площ (включително и спорните 230 кв.м.) имотът бил прехвърлен на ответниците на 16. 05. 2007 г., откогато същите упражняват владение върху имот от 730 кв.м., включително и върху спорните 230 кв.м.
От правна страна съдът е приел, че изводът на нотариуса в констативен нотариален акт № …. г., според който ответниците са придобили, на основание договор за покупко-продажба и давност, неурегулиран имот от 730 кв.м., включващ и спорната реална част от 230 кв.м., намиращ се в границите на околовръстен строителен полигон на м. „К.“, [населено място], не е оборен, а се подкрепя от събраните по делото доказателства. Процесната площ от 230 кв.м. ответниците са били придобили по давност към снабдяването с констативния нотариален акт от 13. 05. 2013 г., чрез упражнявано владение от 16. 05. 2007 г., към което е присъединено и владението на праводателите И. и Т. С., упражнявано от 1966-1961г. до 16. 05. 2007 г. Договорът за дарение, сключен с н.а. № …. г., с който Р. Г. дарява на сина си В. Г. имот, включващ и процесните 230 кв.м., не е породил прехвърлително действие за спорната площ от 230 кв.м., тъй като същата не е била собственост на прехвърлителя.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК и развива множество оплаквания за постановяване на въззивното решение при необоснованост на фактическите изводи и при допуснати нарушения на материалноправни норми и на съдопроизводствените правила, които оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, касаещи правилността на решението. Изложението не съдържа формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК.
По тези съображения настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Жалбоподателят ще следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответниците по касационната жалба сумата 1000 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 27. 11. 2019 г. по гр. д. № 652/2018 г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Р. Г., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Д. Р. И. и Г. Ц. Ц. сумата 1000 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: