3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 187
София, 24.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 98/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място] срещу решение № 132 от 30.10.2009 г. по гр.д.№ 159/2009 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 1903 от 08.01.2009 г. по гр.д.№ 3841/2008 г. на Бургаския районен съд е осъдил касаторката да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място] сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 11 597 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.02.2008 г. до окончателното й изплащане.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради постановяването му при отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка за образуване на производство по въззивна жалба, подадена от лице, което няма качеството на процесуален представител на страната, от чието име действа, както и поради произнасяне по искане, с което съдът не е бил сезиран.
В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.1, т.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е обоснована с твърдението, че разрешението в обжалваното решение по въпроса за допустимостта на извършените процесуални действия от лице, което не е е удостоверило качеството си на пълномощник на страната, от чието име те са извършени, е дадено в противоречие с разрешението, дадено по този въпрос[населено място] № 1646 от 17.09.1984 г. по гр.д.№ 2797/1983 г. на ІІ г.о., ВС и[населено място] № 1213 от 04.11.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 707/2008 г., ІV г.о. Като втори процесуалноправен въпрос се повдига този за излизането от съда извън пределите на искането, с което е сезиран, присъждайки законна лихва от 29.02.2008 г., вместо от посочената във въззивната жалба дата.
Ответницата по касация [фирма] възразява срещу допустимостта на касационното обжалване в депозирания от нея писмен отговор по реда на чл.278, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото в нея основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Формулираният от касаторката процесуалноправен въпрос, относим към допустимостта на въззивното решение, за което касационната инстанция следи и служебно в стадия на селектиране на касационните жалби съгласно т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не е разрешен в противоречие с цитираните решения.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по жалба, подадена от бащата на ищцата като неин пълномощник, удостоверил това си качество с представеното пред първоинстанционния съд нотариално заверено пълномощно от 30.09.2004 г. с права да представлява дъщеря си като физическо лице и едноличен търговец, като завежда дела от нейно име и за нейна сметка, както и да я представлява по заведени срещу нея съдебни дела. Вярно е, че в заседанието, на което то е представено същият не е допуснат като процесуален представител на ищцата поради непредставяне на документ, удостоверяващ родствената им връзка, но в последващото заседание такова удостоверение е било представено по делото. Изложеното позволява да се приеме, че въззивната жалба е подадена от лице по чл.32, т.2 ГПК, чиято процесуална представителна власт е надлежно удостоверена с представено по делото пълномощно и като е приел, че е надлежно сезиран с нея, въззивният съд не се е отклонил от утвърдената съдебна практика по приложението на чл.25 ГПК (отм.), третиран по аналогичен начин в цитираните в изложението решения.
Вторият от повдигнатите процесуални въпроси също не обуславя извод за недопустимост на въззивното решение в частта му, в която се е произнесъл по началния момент на присъдената с него законна лихва. Наведеният в тази насока довод, че съдът е излязъл извън пределите на очертаното с въззивната жалба искане е правно несъстоятелно, доколкото меродавна по този въпрос е датата на предявяване на иска, именно с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на решението си.
В обобщение настоящият състав приема, че липсва твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ Т. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 30.10.2009 г. по гр.д.№ 159/2009 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: