О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№187
С., 26.04.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1228 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Н. чрез пълномощниците му адвокат Е. И. и адвокат П. М. против решение № 8216 от 30.11.2015 г., постановено по гр.д. № 13569 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, II-А състав, с което отменено решение № I-33-19/17.03.2014 г. по гр.д. № 8452/2006 г., на Софийски районен съд, 33-ти състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от Н. И. Н. против Н. Д. М. ревандикационен иск по отношение на апартамент № 4 в [населено място], на първи надпартерен етаж в жилищна сграда „О. 2“ в [населено място],[жк], [улица],8,10 и иск по чл.59 ЗЗД за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на същия имот за периода 20.12.2004 г. – 5.04.2006 г. в размер на 6448.00 лв., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1576 лв.
Н. Д. М. чрез пълномощника си адвокат К. Г. е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
К. И. Д. и К. Б. Д., трети лица-помагачи на ответника по иска Н. Д. М. не са подали писмен отговор на касационната жалба.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
В. съд е отчел, че всяка от страните твърди, че е собственик на процесния имот, респ. ангажира доказателства за принадлежността на правото си на собственост, поради което правният спор се концентрира върху обстоятелството, кое от твърдените придобивни основания има предимство и е породило вещно-трансластивен ефект. Ищецът Н. И. Н. легитимира правата си с влязло в сила решение от 11.11.2004 г. по гр.д. № 332/2004 г. на СРС, вписано на 22.04.2005 г., с което е уважен предявения от него против К. И. Д. и К. Б. Д. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, като липсват данни за вписване на исковата молба. Ответникът Н. Д. М. легитимира правата си с решение от 18.11.2005 г. по гр.д. № 358/2006 г. на САС, отбелязано на 3.05.2007 г. по вписана на 8.09.2004 г. исковата молба, с което е уважен предявения от него против К. И. Д. и К. Б. Д. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД.
При горните констатации съдът е приел, че ответника Н. Д. М. е вписал исковата молба за процесния имот на 08.09.2004 г. и всички последващи вписания и отбелязвания, включително на влезли в сила съдебни решения по уважени искове по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД са му непротивопоставими – арг. чл. 115, ал. 4 от ЗС, при условие, че е спазен 6-месечния срок за вписване на окончателното съдебно решение от производството по вписаната и уважена искова молба. Това изискване е спазено в процесния случай, като Решение по гр. д. № 357/2006 г. по описа на САС, 4-ти състав е влязло в сила на 19.02.2007 г. и е отбелязано на 03.05.2007 г., вх. рег. № 545303, Т. 001, акт № 291. За тези изводи се е позовал и на практиката на ВКС по Решение № 638 от 7.12.2010 г. по гр. д. № 73/2009 г., I г. о., ГК, според което: „Субективната добросъвестност или недобросъвестност е ирелевантна при конкуренцията между няколко вписани акта, защото не може да преодолее специалното оповестително-защитно действие на вписването като обективен критерий за разрешаването на конкуренцията между няколко акта върху един имот, изхождащи от един и същ праводател.Извършеното от обещателя по предварителния договор разпореждане с правото на собственост няма сила спрямо приобретателя по предварителния договор, който е предявил иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и е вписал исковата молба преди вписване на актовете, от които купувачите черпят права от същия собственик. В резултат на това, макар съдебното решение да е влязло в сила след вписване на нотариалните актове, купувачът по предварителния договор става собственик и следва да бъде предпочетен пред купувача по нотариалните актове.“, както и Решение № 431 от 15.II.1963 г. по гр. д. № 1291/62 г., I г. о. – „При конкуренция на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на двама купувачи по предварителни договори за един и същ недвижим имот, сключени между купувачите и собственика на имота, следва да се обяви за окончателен съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗД онзи договор, купувачът по който пръв е вписал исковата молба съгласно чл. 11 б. „б“ от Правилника за вписванията и чл. 114 б. „б“ от Закона за собствеността , ако са налице законните изисквания за това.“ и Решение № 631 от 23.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 247/2009 г., II г. о., ГК – „Регламентираното в глава ХI от Закона за собствеността вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самият закон не му придава и защитно или конститутивно действие. Без правно значение би било вписването на акт, за който законът не предвижда изискване на вписване. Според чл. 112, б. „а“ от ЗС във връзка с чл. 4, б. „а“ от П. на вписване подлежат актовете, с които се признават вещни права, включително констативните нотариални актове, а по силата на чл. 114, б. „в“ от ЗС във връзка с чл. 11, б. „в“ от П. се вписват съответно и исковите молби, които целят заместване на акт за признаване на вещни права. В тази хипотеза е предвидено оповестително-защитно действие на вписването, като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са обаче само тези, които извличат правата си от същия праводател.“.
Съдът е направил извод, че с оглед въведената конкуренция на права, ответникът владее имота на правно основание, противопоставимо на ищеца, поради което ревандикационният иск е неоснователен и следва да се отхвърли поради липса на активна материална легитимация, а тъй като искът по чл.108 ЗС е обуславящ за изхода на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, то неоснователен се явява и обусловеният иск – ищецът не е собственик на имота от ползването, на който се претендира, че ответникът се е обогатил неоснователно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси:
1. Обвързан ли е съдът от силата на пресъдено нещо на представеното съдебно решение по предявения от ищеца иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД при разглеждане на иск с правно основание чл.108 ЗС;
2. Противопоставимо ли е надлежно вписано решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, с което се легитимира като собственик на недвижимия имот ищеца на постановено и вписано по-късно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД от ответника, макар и исковата молба по второто решение да е била вписана преди решението, с което се легитимира ищецът;
3. Ако към момента на постановяване на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД отчуждителят не е собственик на имота, предмет на предварителния договор, сключен между него и ответника, може ли последния да се легитимира като собственик и това само по себе си достатъчно ли е да се отрече наличието на предпоставките императивно предвидени в закона за обявяване на договора за окончателен;
4. Може ли единствено фактът на вписване на искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД да легитимира ответника по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС като собственик на процесния имот, при липса на валидно и допустимо решение за обявяване на предварителния договор, предмет на тази искова молба за окончателен;
5. Достатъчно ли е в мотивите към решението да бъдат изброени само текстове на закона и да се цитират решения, като практика на съдилищата, без да се прави конкретна обосновка и излагат конкретни правни изводи на съда, с оглед преценка на доказателствата въз основа, на които е приета активна материално правна легитимация за собственост на процесния имот и задължен ли е въззивният съд да изложи мотиви към въззивното решение относно правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, както и относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, доводите и възраженията на страните;
6. При вписана възбрана от ищеца върху процесния имот за обезпечаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД от купувача на имота, предмет на договора, сделки извършени от собственика на същия имот с трети лица, докато е в сила възбраната, може ди се противопоставят на купувача, вписал възбраната и с оглед защитно-оповестителното действие на възбраната, същата има ли приоритет по отношение на последващи вписвания на искови молби по чл.19, ал.3 ЗЗД за същия имот;
7. Длъжен ли е съдът да обсъди по реда на чл.188 ГПК /отм./, чл.297 ГПК всички представени по делото писмени и гласни доказателства, вкл. съдебни решения и обсъди конкуренцията по отношение на тях с оглед твърдените права на собственост;
8. Допустимо ли е съдът да излезе извън предела на въззивната жалба и след влизане на решението в законна сила, поради необжалването му в определена негова част /в конкретния случай по иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД/ и да отхвърли този иск без да е обжалвано решението от ответника и съставлява ли това нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.
От поставените въпроси, относим към начина на формиране на волята на въззивния съд относно конкуренцията на вписани актове на лица, черпещи права от един и същ праводател, при оповестително-защитно действие на вписването е седмият въпрос, по който е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въззивният съд не е обсъдил приетите доказателства за вписана възбрана върху имота като обезпечение на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД на Н. И. Н. преди вписване на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД на Н. Д. М., като е налице противоречие с практиката на ВКС по посоченото от касатора решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3972/2008 г., ВКС, IV г.о. Касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по предявения иск по чл.59 ЗЗД, доколкото изхода му е изцяло обусловен от изхода на спора по иска по чл.108 ЗС.
По останалите поставени от касатора въпроси не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8216 от 30.11.2015 г., постановено по гр.д. № 13569 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, II-А състав.
В едноседмичен срок от съобщението Н. И. Н. да представи доказателства за внесена по бюджетната сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 248.56 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: