О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 26.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4030/2013г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от адв. С. Р. в качеството му на пълномощник на Л. З. К. с искане за присъждане на сторените от доверителката му разноски по делото пред ВКС.
В срока по чл. 248, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Н. Б., в който изразява становище, че молбата е неоснователна. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 86 от 17.02.2014 г. по гр.д. № 4030/ 2013 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 573 от 25.03.2012 г. по гр.д. № 679/2012 г. на Софийски апелативен съд по подадената против него касационна жалба от Н. Й. Б.. С това определение касационната инстанция не се е произнесла по искането на ответницата по касация Л. З. К., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на разноските за касационната инстанция.
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а по същество – частично основателна.
Видно от представения с отговора на касационната жалба договор за правна помощ и съдействие от 04.06.2013 г., сключен между Л. З. К. и адв. С. Р., за осигуряване на правна помощ, изразяваща се от изготвяне на писмен отговор до ВКС и процесуално представителство, страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв., което към момента на сключване на договора е било заплатено от доверителката. Вярно е, че в този договор не е посочен номерът на делото пред ВКС, във връзка с което е платен адвокатският хонорар, но предвид датата на скючване на договора и обстоятелството, че същият е приложен към писмения отговор на касационната жалба към момента на постъпването му в съда/ 06.06.2013 г./, настоящият състав приема, плащането е във връзка с настоящото дело.
Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и фактическата и правна сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал.5 ГПК следва да бъде намалено до размера по чл. 7, ал.2, т.4 във вр. с чл. 9, ал.1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция преди изменението в ДВ бр. 28/ 2014 г. С оглед на това Н. Й. Б. следва да бъде осъдена да заплати на Л. З. К. разноски по делото пред ВКС в размер на 2 400 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 248, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА определение № определение № 86 от 17.02.2014 г. по гр.д. № 4030/ 2013 г. на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА Н. Й. Б. да заплати на Л. З. К. разноски за адвокатска защита за производството по чл. 288 ГПК по делото пред ВКС в размер на 2 400/ две хиляди и четиристотин/, определени на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. З. К. за присъждане на разноски над този размер до сумата 4 000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: