2
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София,27.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Анжелина Христова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1012 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и частната касационна жалба (неправилно наречена „касационна жалба”) на Столична община срещу Решение № 183 от 22.01.2019 год. по гр.д.№ 327/2018 год. на Софийски апелативен съд.
С това решение съставът на САС е потвърдил Решение № 4429 от 20.06.2017 год. по гр.д.№ 13188/2015 год. в частта с която Софийски градски съд се е произнесъл по предявения Столична община срещу Министерството на околната среда и водите иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 661005.79 лв. СГС е осъдил МОСВ да заплати на Столична община сумата 6607718.19 лв., представляваща дължимо, но неплатено финансиране по сключен на 21.10.2013 год. т.нар. „Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR 51315001-С-001 за финансиране чрез средства от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 год.“ за проект: „Изпълнение на дейности за подобряване качеството на атмосферния въздух чрез закупуване и доставка на трамвайни мотриси“. Тази сума е била удържана от ответника като финансова корекция в размер на 10% от дължимото финансиране. Отхвърлил е иска за сумата 2332.60 лв. Присъдил е в полза на ищеца разноски в размер на 502781 лв. съобразно уважената част на иска и в полза на ответника разноски в размер на 264 лв., съобразно отхвърлената част на иска. Отменил е решението в частта (имаща характер на определение) за разноските, дължими на ищеца.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на МОСВ срещу тази част от първоинстанционното решение с което искът на Столична община е бил уважен за посочената сума от 6607718.19 лв. и частната му жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 24758 от 27.09.2017 год. на СГС с което е била приета за неоснователна молбата му за изменение на решението в частта за разноските за сумата 238472.55 лв., приемайки, че дължимата на Столична община сума следва да бъде намалена само с 264402.03 лв.
В частта с която искът на Общината е бил отхвърлен, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Произнасяйки се по въззивната жалба и частната жалба, съставът на САС е приел, че първата е неоснователна. Мотивирал се е с това, че именно Столична община има качеството на бенефициент по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, независимо, че имуществените блага ще преминат в третото за спора лице „Столичен електротранспорт”ЕАД, както и че финансовата корекция е наложена незаконосъобразно, доколкото не са били допуснати такива нарушения на ЗОП, които да са допринесли за неблагоприятно отражение върху бюджета на ЕС. Съставът на САС е приел частната жалба за основателна поради това, че извършеното плащане от Столична община към адв. дружество не може да се свърже със защита именно за спора по гр.д.№ 327/2017 год. Плащането е по 2 бр. фактури в които като основание е посочено „възнаграждение по чл.4 т.1.1 от договор СО 15-РД1118/05.10.2015 г. за изготвяне на искова молба против МОВ и процесуално представителство по дело относно наложена на СО финансова корекция”.
Касаторът МОС обжалва въззивното решение твърдейки, че то е недопустимо и неправилно. Искането му е за обезсилването му и прекратяване на производството по иска.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочен чл.280 ал.1 ГПК. Твърдението е, че ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото отговаряйки на въпроса: „Налице ли е процесуална легитимация, като една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск единствено и само за страна, която е бенефициент по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) за изпълнението на проект „Изпълнение на дейности за подобряване на качеството на атмосферния въздух, чрез закупуване и доставка на трамвайни мотриси“, при условие, че на основание чл. 1, ал. 3 от същия договор, проекта се изпълнява в партньорство със „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, което се явява като възложител на обществената поръчка за доставка на процесиите трамваи и съгласно чл. 6 от Споразумението, подписано между Столична община „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, страните уговарят заедно да изпълнят ДБФП, като съгласно чл. 7, ал. 2 от Споразумението, придобитите в резултат на финансирането от ДБФП трамвайни мотриси стават собственост на партньора(СЕ ЕАД)? Защо след като отговорността между Столична община и „Столичен Електротранспорт“ ЕАД е солидарна, на партньора е отнето правото на иск, като съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Споразумението, не бенефициентът, а партньорът му поема финансовата тежест по наложена от МОСВ финансова корекция във връзка с изпълнение на ДБФП?
Означава ли, че при така направената от въззивния съд самостоятелна оценка на нередностите, послужили като основание за налагане на финансова корекция, същият съд е възприел, че: „Основният регламент, който дава легално определение на понятието „нередност“, е Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година, където в чл. 1, § 2 е установено: „нередност“ означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход.“ Понятието е пренесено и в секторните регламенти за програмен период 2007-2013 г. (чл. 2, т. 7 Регламент 1083/2006) и програмен период 2014-2020 г. (чл. 2, (36) и (38) Регламент 1303/2013). Важно условие е нарушението да има или би имало финансово отражение“ и представлява ли нарушението на националното законодателство „нередност“ по смисъла на цитираните регламенти?
Представлява ли налагането на финансова корекция от Министерството на околната среда и водите в качеството си на Управляващ орган по Оперативна програма „Околна среда“ и страна по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ неизпълнение на задължение за извършване на дължимо плащане по договора?“
Този въпрос е квалифициран от касатора като материалноправен. Посочена е и ал.2 на чл.280 ГПК в хипотезата „очевидна неправилност” без конкретна обосновка.
Столична обжалва решението в частта с която е отменено определението на СГС постановено по реда на чл.248 ГПК. В тази част решението има характер на въззивно определение и съответно жалбата – характер на частна касационна такава. Искането е за касиране на тази част от решението и на Общината бъдат присъдени още 238472.55 лв. съобразно първоначално определените от СГС разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпроса: „Задължително ли е представянето на писмен договор между страна по делото и адвокат, която а представлява по него, за да бъде осъдена насрещната страна платеното от първата адвокатско възнаграждение по реда на чл.78 ГПК или е достатъчно представянето на фактура и доказателства за извършване на плащането по банков път въз основа на издадените фактури?”. Приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с противоречие с Определение № 970 от 10.12.2014 год. по т.д.№ 1203/2014 год. на І т.о. на ВКС. Посочено е и основанието на чл.280 ал.2 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба на МОСВ, представен по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК, Столична община изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че касационната жалба по същество е неоснователна.
В писмен отговор на касационната жалба на Столична община, подаден по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК, МОСВ също твърди, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че касационната жалба по същество е неоснователна.
По жалбата на Министерството на околната среда и водите.
Становището на настоящия съдебен състав е, че посоченият въпрос не съставлява правен такъв, съгласно селективните критерии по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК. Неправилно е разбирането на касатора, че основание за допускане на факултативния касационен контрол по чл.280 ал.1 ГПК е отправянето на въпроси към ВКС дали преценката на въззивния съд относно факти или материализиращи ги доказателства по конкретния спор е законосъобразна. Посочените по-горе въпроси по естеството си съставляват твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон, което дори да е така, не съставлява основание по чл.280 ал.1 ГПК, като следва да се отбележи, че формулировката е неясна. Сочат се няколко аспекта на отговорността на националните органи, на които е възложено управление на средствата по програми на ЕС, когато неправомерното изплащане на средства по тези програми е в пряко причинно-следствена връзка с техни грешки и пропуски при управлението. Те по-скоро касаят правилността на преценката на състава на САС т.е. съществото на спора.
Не е налице и основанието по чл. 280 ал.2 ГПК – хипотеза „очевидна неправилност” на въззивния акт. Решението не е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Липсва необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на мотивите, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол също не е налице.
По частната касационна жалба на Столична община.
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, поради липса на противоречие с цитираната по-горе практика на ВКС. Отказът на САС да присъди разноски в обжалвания размер не се основава самоцелно на липсата на договор, а на липсата на доказана връзка между конкретното дело и извършеното плащане. Упълномощаването на процесуален представител е се установява от представените по делото пълномощни. В тях възнаграждение не е посочено, а и то не е необходим реквизит.
Плащането на адвокатско възнаграждение, което е предмет на претенцията за разноски е по 2 бр. фактури от 05.10.2015 год. и 16.10.2015 год. в които като основание е посочено „възнаграждение по чл.4 т.1.1 от договор СО 15-РД1118/05.10.2015 г. за изготвяне на искова молба против МОВ и процесуално представителство по дело относно наложена на СО финансова корекция”. Посоченият във фактурите договор не е представен нито в първата, нито във втората инстанция, поради което не може да се установи, че той урежда възнаграждението именно по настоящето дело. Хипотетично възможно е настоящето дело да е единственото, чийто предмет е „наложена на СО финансова корекция” и пълното плащане на възнаграждението да предхожда предявяването на иска, но това обстоятелство би следвало да бъде доказано, за да има основание за ангажиране отговорността на насрещната страна с разноски. При липса на доказаност на основанието за плащане, този разход остава в тежест на страната, което го е направила.
С оглед изхода на спора, разноските за касационното производство остават в тежест на страните така, както са направени.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на Министерство на околната среда и водите и по частната касационна жалба на Столична община на Решение № 183 от 22.01.2019 год. по гр.д.№ 327/2018 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.