О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№187
гр. София, 28.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 4710 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение 146 от 15.07.2016г. по гр.д. № 234/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 140 от 02.02.2016г. по гр.д.№ 663/2015г. на П. окръжен районен съд за отхвърляне на предявения от Д. И. С. против Р. А. С. иск по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарение, извършено от В. С. И. с нотариален акт № 173, т. 4, рег. 3536, д.№ 631/2011г. и нотариален акт за поправка № 187, т.7, рег. 5750 д.№ 1208/2011г. на нотариус Д. С., до размера, необходим за възстановяване на запазената й част от наследството.
Касационната жалба е подадена от ищцата Д. И. С. чрез пълномощника адв. Г.. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа, че правилното решаване на делото налага да се отговори на следните въпроси: 1/ към кой момент се преценява действителната воля на страните по една относително симулативна сделка – към момента на сключване или към момента на съставяне на обратния документ; 2/ следва ли в производство по чл. 30, ал.1 ЗН при наведено възражение за симулативност на договора за дарение, с който е накърнена запазената част, да се изследва въпроса за действителността на прикритата сделка; 3/ достатъчно ли е заключението на графологична експертиза за истинността на подписа върху документ, представляващ “начало на писмено доказателство” за разкриване симулативността на сделката, без да се изследват фактите и обстоятелствата относно действителните намерения на страните; 4/ може ли промяната в намерението на една от страните по договор – от дарствено към такива за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, настъпила след сключване на сделката, да се отрази на действителността на договора и необходимо ли е да се изследва наличието на дарствено намерение към момента на сключване на договора; 5/ неизпълнението на задължението за издръжка и гледане в периода от сключване на симулативното дарение до съставяне на обратния документ има ли значение за установяване действителните намерения на дарителя; 6/ събирането на доказателства за наличие на действителни дарствени намерения на дарителя при сключване на договора, има ли значение при преценка действителността на подписания впоследствие документ, с който се установява симулативността на дарението. Спрямо тези въпроси се сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Р. А. С. е представил писмен отговор чрез пълномощниците си адв. Б. адв. П., като изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследство, накърнена с извършено от наследодателя дарение в полза на ответника. Ищцата е внучка и наследник с право на запазена част от наследството на В. С. И., починал 2014г. През 2011г., на 08 август, наследодателят е сключил с ответника, негов племенник, договор за дарение на недвижими имоти. На 28 декември същата година между страните по договора е подписана “декларация-договор”, в която те заявяват, че нямат и никога не са имали воля за сключване на договор за дарение, а са желаели да сключат договор за прехвърляне на имотите срещу задължение за издръжка и гледане.
Събрани са свидетелски показания на по двама свидетели на страните. Посоченият от ответника по иска свидетел А. Т. е посещавал наследодателя почти ежедневно и разказва, че В. знаел, че е дарил имота срещу гледане; когато разбрал, че в документа не фигурира гледането, поискал да се състави втория документ, на подписването на който свидетелят е присъствал. Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищцата за събиране гласни доказателства за обстоятелствата каква е била волята на В. И. към момента на подписване на договора за дарение, за настъпилата промяна до момента на подписване на обратния документ, за желанието му да развали дарението, както и за неизпълнението на задължението за издръжка и гледане по прикрития договор в същия този период, като показател за действителната воля на страните по сделката. Въззивният съд също е отказал събирането на нови доказателства с мотив, че обстоятелствата са извън предмета на спора.
За да отхвърли иска решаващият съд е приел, че дарението, изповядано във формата на нотариален акт, е привидна сделка и като такова е нищожно. Прикритият договор е за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане и той обвързва страните съгласно чл. 17, ал.1 ЗЗД. След като разпореждането не представлява дарение, а възмезден договор, то не е налице хипотезата на чл. 30, ал.1 ЗН и искът следва да се отхвърли. Възраженията на ищцата, че липсва изпълнение на договора за издръжка и гледане в периода от сключване на договора до съставянето на обратния документ, както и за развитието на отношенията между прехвърлител и приобретател, съдът е намерил за неотносими.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Всички формулирани от касатора въпроса са имат отношение към доказването на възраженията й, че действителната воля на страните по договора е била именно за дарение, но впоследствие поради промяна в отношенията им се наложило подписване на декларацията-договор, която съставлява нов договор, а не изразява намеренията на страните при подписване на договора за дарение. В тази насока са основаните оплаквания в касационната жалба – че съдът е нарушил правото на ищцата да ангажира доказателства в подкрепа на възраженията си, като дал указания да уточни в писмен вид конкретните обстоятелства, които ще установяват свидетелите и отказал да допусне тези от тях, които подкрепят тезата й за нищожност на декларацията-договор от 28.12.2011г. Доколкото по този начин и първата, и въззивната инстанция са ограничили правото на ищцата да събере доказателства в подкрепа на тези доводи с мотив за неотносимост, то от значение за изхода на спора е въпросът дали тези обстоятелства са правно релевантни за основателността на предявения иск. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне по четвъртия, петия и шестия въпроси, които могат да се уточнят и конкретизират така: имат ли значение за преценка действителността на подписан по-късно обратен документ, установяващ симулативност на сключен договор за дарение, обстоятелствата, че обратният документ не отразява волята на страните при сключване на договора, а настъпила след това промяна в намеренията им, както и че в периода от сключване на привидния договор до съставяне на обратния документ задълженията по прикрития договор не са изпълнявани. Като продължение на тези въпроси се явява въпросът дали са относими доказателства за установяване на такива обстоятелства. Предвид спецификата на случая и липсата на практика обжалването следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 146 от 15.07.2016г. по гр.д. № 234/2016г. на Пловдивски апелативен съд, по касационната жалба на Д. И. С..
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 333/триста тридесет и три/лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: