О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 29.09.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. д. № 648 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] чрез процесуален представител адв. В. А. В. срещу определение № 14 от 18.01.2017 г. по ч. гр. дело № 391/2016 г. на Видински окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 1 от 26.10.2016 г. на Съдията по вписвания при Районен съд Белоградчик, с което е отказано вписване по молба вх. № 2401/26.10.2016г. на удостоверения № 20160630101343/30.06.2016 г. и № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Банка – клон България” К. по партида на имота и по партида на длъжника към две договорни ипотеки, индивидуализирани в молбата за вписване.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ТЗ във връзка с чл. 2, ал. 4, б. „л” от Правилника за вписванията като е направил буквален и стеснителен прочит на посочената правна норма, без да я тълкува систематично с разпоредбата на чл. 171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ. Поддържа становище, че на основание чл. 4, б. „л“ ПВ на вписване подлежат всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. На основание чл. 15, ал. 1 ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите, а по силата на чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъде вписано в търговския регистър. Според частния жалбоподател разпоредбата на чл. 171 ЗЗД предвижда случай на „друг акт“, който подлежи на вписване. Поддържа, че доколкото представените пред съдията по вписвания нотариално заверени удостоверения, издадени от Агенция по вписванията, удостоверяват прехвърлянето на вземания, обезпечени с ипотека и включени в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор, според практиката на Върховния касационен съд те подлежат на вписване в имотния регистър. Излага съображения, че в молбата за вписване на горепосочените удостоверения, подробно са описани актовете /договорни и законни ипотеки/, обезпечените права по които са елемент от прехвърленото търговско предприятие.
В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на определението на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
„1. Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?
2. Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 от ТЗ, на вписване по смисъла на чл. 4, б. „и” ПВ /понастоящем б. „л”/?
3. При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл. 171 ЗЗД?”.
Според частния жалбоподател поставените въпроси са разрешени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 523/06.07.2015 г. по ч. т. д. № 2428/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 84/20.01.2014 г. по ч. т. д. № 3123/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 170/25.03.2015 г. по ч. т. д. № 3746/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 673/16.05.2014 г. по гр. д. № 2193/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За доказване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК представя определение № 200/02.11.2016 г. по ч. гр. д. № 357/2016 г. на Окръжен съд Видин, определение № 785/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 20165100500200 на Окръжен съд Кърджали, определение № 792/08.12.2016 г. по ч. гр. д. № 20165100500200 на Окръжен съд Кърджали и определение № 851/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 631/2016 г. на Окръжен съд Враца, влезли в сила като необжалваеми.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да потвърди определение № 1 от 26.10.2016 г. на Съдията по вписвания при Районен съд Белоградчик, с което е отказано вписване по молба вх. № 2401/26.10.2016г. на удостоверения № 20160630101343/30.06.2016 г. и № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Банка – клон България” К. по партида на имота и по партида на длъжника към две договорни ипотеки, индивидуализирани в молбата за вписване, Окръжен съд Видин е изложил съображения, че при прехвърляне на търговско предприятие вписването на прехвърлянето в Търговския регистър по партидите на продавача и купувача е елемент от фактическия състав на сделката, а когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв, договорът се вписва и в съответната Служба по вписвания съгласно чл. 16, ал. 4 ТЗ и чл. 4, б. „а“ и б. „л” ПВ/, т. е. на вписване в Търговския регистър и Службата по вписванията подлежи договорът за продажбата, съдържащ всички изискващи се в Правилника за вписванията реквизити, а не издадените от Търговския регистър удостоверения за вписани обстоятелства. Когато предприятието включва вземания, които са обезпечени с ипотека, какъвто е настоящият случай, за да има действие по отношение на ипотеката, прехвърлянето трябва да бъде вписано и в Имотния регистър след вписването му Търговския регистър на основание чл. 171 ЗЗД във връзка с чл. 12, ал. 2 и чл. 17 ПВ, т. е. на вписване подлежи договорът за прехвърляне на предприятието. Според съдебния състав представените за вписване удостоверения, издадени от ТР, за вписани обстоятелства по партидата на прехвърлителя и новия собственик в ТР, са само предпоставка за допустимост на иницииране на производството по вписване на прехвърлянето на предприятието, обективирано в договора за продажба, в Имотния регистър по съответните партиди на вписаните ипотеки, но те не подлежат на вписване на самостоятелно основание, нито на основание чл. 263и, ал. 6 ТЗ, която правна норма не може да намери приложение и по аналогия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в неговия предмет и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да уточни и конкретизира посочения от частния жалбоподател релевантен правен въпрос.
Първият и третият, посочени от частния жалбоподател в изложението, процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на делото, тъй като тяхното разрешаване от Окръжен съд Видин е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да извърши вписване на издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписано в търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ. Вторият въпрос предполага преценка на законосъобразността на извода в обжалваното определение, че разпоредбите на чл. 263, ал. 6 във връзка с чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ не могат да се приложат по аналогия към вписването на удостоверение за прехвърляне на търговско предприятие, поради което е от значение за правилността на обжалваното определение и не може да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на определението по първия правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Посочените в изложението определение № 523/06.07.2015 г. по ч. т. д. № 2428/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 84/20.01.2014 г. по ч. т. д. № 3123/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 170/25.03.2015 г. по ч. т. д. № 3746/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. не представляват източник на задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и не доказват специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнителна предпоставка, доколкото с тях не е допуснато касационно обжалване. Решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. е неотносимо, тъй като в него е даден отговор на въпроса за прилагането на чл. 346, ал. 2 ГПК /отм./, съответно чл. 452, ал. 2 ГПК – какви са правните последици от разпореждане на длъжника с възбранен недвижим имот и по-конкретно – дали те са свързани само с възможността в изпълнителния процес да се насочи принудително изпълнение върху вещта, която вече не принадлежи на длъжника, или има и други правни последици, които взискателят може да противопостави извън изпълнителния процес, в спор за собственост на вещта. Определение № 673/16.05.2014 г. по гр. д. № 2193/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. не представлява постоянна практика на ВКС, тъй като с него е допуснато касационно обжалване на съответното въззивно решение. Постановеното по това дело решение № 291/18.11.2014 г. е неотносимо, защото с него е даден отговор на въпроса „възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален по взаимно съгласие на страните – цедент и цесионер“. Направеното в посочените две решения на ВКС тълкуване на разпоредбата на чл. 171 ЗЗД е отразено в мотивите, но тъй като въззивните решения не са допуснати до касационно обжалване по въпроса за приложение и тълкуване на посочената правна норма, според разясненията на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС не представляват задължителна практика на ВКС.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационен контрол на обжалваното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК също е неоснователен. Представените определение № 200/02.11.2016 г. по ч. гр. д. № 357/2016 г. на Окръжен съд Видин, определение № 785/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 20165100500200 на Окръжен съд Кърджали, определение № 792/08.12.2016 г. по ч. гр. д. № 20165100500200 на Окръжен съд Кърджали и определение № 851/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 631/2016 г. на Окръжен съд Враца доказват съществуването на противоречива съдебна практика по въпроса дали издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписано в търговския регистър прехвърляне на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане, подлежи на вписване в имотния регистър по партидата на ипотекирания имот и на длъжника. Независимо от това обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради това, че противоречивата практика на различни окръжни съдилища е уеднаквена с постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. № 163/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о., с което е даден отговор на въпросите „следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл. 171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя; кой е актът, който подлежи на вписване”. С посочения съдебен акт съответният състав на ВКС, ТК, І отделение е формирал постоянна съдебна практика в следния смисъл: „При прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл. 171 ЗЗД във връзка с чл. 4, б. „л” от Правилника за вписванията на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл. 16, ал. 1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника”. В мотивите на определението е посочено, че на основание чл. 2 ПВ вписване, заличаване и отбелязване се допуска само в случаите, които са изрично предвидени в законите. Изложени са съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл. 16, ал. 1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в имотния регистър при съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. В подкрепа на този извод съдебният състав на ВКС е посочил, че в разпоредбите на чл. 263и, ал. 6 във връзка с чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ се урежда вписването в Имотния регистър на удостоверение за вписване на преобразуване на търговско дружество в търговския регистър, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право върху недвижим имот, но не и вписване на удостоверение, издадено от Търговския регистър, за вписване на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ.
Настоящият съдебен състав на ВКС споделя даденото разрешение, в което се съдържа и отговорът на релевантния правен въпрос, обусловил изхода на конкретното дело, а именно, че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в имотния регистър. Поради това, че крайните изводи на Окръжен съд Търговище в обжалваното определение съответстват на постоянната практика на ВКС, не са налице основания за допускането му до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14 от 18.01.2017 г. по ч. гр. дело № 391/2016 г. на Видински окръжен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.