О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 29.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4789 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 8130 от 26.11.2015 г. по в. гр. д. № 10713/2015г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 24.06.2015 г. по гр. д. № 18897/2014 г. на Софийски районен съд, с което допуснатият до делба апартамент с площ от 96,40 кв.м., състоящ се от три стаи, антре, хол, кухня и баня-клозет, е изнесен на публична продан.
Делбата на апартамента е допусната между трима съделители при квоти: 7/18 за В. Х. Б., 7/18 за Г. Т. А. и 4/18 за Г. Д. Б.. Във втората фаза вещото лице е дало заключение, че имотът е неподеляем, при съобразяване на действащите изисквания на чл.40 ЗУТ и Наредба №7/22.03.2003 г. Това заключение не е оспорено от страните. По тази причина въззивният съд е приел, че публичната продан е единствено възможният способ за ликвидиране на съсобствеността. Приети са за неоснователни оплакванията на въззивницата Г. Б. за допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалния закон. Макар районният съд да не е посочил в определението си за назначаване на вещото лице неговото образованието и специалност, съобразно изискването на чл.197, ал.1 ГПК, това вещото лице е определено от утвърдения публичен списък на вещите лица и страната е могла да узнае неговата квалификация. Страната е могла да поиска освобождаване на това вещо лице, ако е считала, че квалификацията му е недостатъчна. Могла е да поиска и повторна експертиза при немотивираност на заключението. Такива действия обаче не са предприети. Въззивният съд е приел за неоснователно и оплакването, че първоинстанционният съд служебно е трябвало да допусне нова експертиза. Прието е, че експертното заключение е дадено от компетентно вещо лице, мотивирано е и затова следва да бъде кредитирано.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителката Г. Б.. Тя счита, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да проконтролира решението на първата инстанция, а освен това необосновано отказал да допусне нова експертиза с вещо лице строителен инженер или архитект, което да изследва повторно възможната подеяемост на апартамента. Позовава се на служебното задължение на съда да допусне експертиза, когато не притежава специални знания по определени въпроси. Поддържа изложените пред въззивния съд възражения срещу приетото експертно заключение.
В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. За правомощията на въззивната инстанция; за изискванията за мотивираност на съдебния акт, които следва да бъдат съблюдавани от въззивния съд; за необходимостта от самостоятелна преценка от страна на въззивната инстанция на становищата и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, дори и в случаите на препращане към мотивите на въззивния съд.
2. За действието на служебното начало във въззивното производство и в частност за задължението на въззивния съд да назначи експертиза, когато от това зависи изходът на делото.
Ответниците в производството В. Х. Б. и Г. Т. А. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по иск за делба, по който не е налице пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата. Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Атакуваното въззивно решение е в пълно съответствие с посочената от жалбоподателката практика на ВКС по първата група въпроси, свързани с изискванията за съвкупна преценка на доказателствата по делото и на възраженията на страните, както и за мотивиране на съдебния акт. Спорният въпрос по настоящото дело във втората фаза на делбата е само един – дали процесният апартамент е поделяем. Съдът е обсъдил експертното заключение, което дава отговор на този въпрос. Обсъдени са и възраженията на въззивницата срещу това заключение и те са намерени за неоснователни. Тези действия на съда съответстват на посочената задължителна практика на ВКС.
Липсва противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по втория въпрос. Според приетото в т.10 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, на която се позовава жалбоподателката, допускането на експертиза може да стане служебно от съда, когато страните бездействат, а за съда е необходимо да съобрази опитни правила или положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието. В настоящия случай не се е налагало въззивният съд да назначава служебно експертиза, тъй като такава е приета в първата инстанция. Но дори и без специални знания е ясно, че няма как един тристаен апартамент да се раздели реално на три отделни апартамента / колкото са съделителите/ със самостоятелни сервизни помещения и кухни, при спазване на строителните правила и норми. Отказът на съда да допусне нова експертиза за изясняване на въпроса за поделяемостта на делбения апартамент не влиза в противоречие с посоченото тълкувателно решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците не са искали разноски за касационното производство, затова такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8130 от 26.11.2015 г. по в. гр. д. № 10713/2015г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: