О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 30.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 289/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Н. П. Т. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Д от ВАК, срещу определение № 1* от 12.05.2008 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 710/2008 г., с което се оставя в сила определение № 42/22.02.2008 г. по гр. д. № 80/2007 г. на Районен съд гр. Д., 2-ри състав. С първоинстанционното определение е прекратено на основание чл. 224, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК (отм.) производството по предявения от жалбоподателя срещу З. „К” с. К. иск за сумата от 755,58 лв., представляваща актуализирана цена на полагащата му се част от внесения дялов капитал след напускане на кооперацията.
Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществен процесуален въпрос, свързан с представянето на нови доказателства и възможността да се разгледа отново спор, по който има решение, постановено без тези доказателства. Счита, че този въпрос е решен в противоречие с практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но същият не е цитирал решения, на които се позовава, за да обоснове доводите си. Освен това жалбоподателят се позовава и на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Обжалваното определение е въззизвно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, но обжалваемият интерес пред въззивната инстанция е под 1 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежи на касационен контрол. Обжалваемият интерес във въззивната инстанция е до 1 000 лв., тъй като е обжалвано определение за прекратяване на производството по предявен от жалбоподателя иск за заплащане на актуализираната стойност на внесеното от него имущество през 1997 г. в З. „К”, в размер на 755,58 лв. Неточното указание на ВОС, отразено в диспозитива на обжалваното определение за възможността за касационно обжалване на постановения съдебен акт не създава процесуални права за страната, с каквито тя не разполага съгласно действащата в момента процесуална уредба.
По изложените съображения касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. Затова съдът не следва да се произнася и по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Н. П. Т. от гр. В., срещу определение № 1* от 12.05.2008 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 710/2008 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: