1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр.София, 04.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на М. Г. Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 12.07.2010 г. по гр.д.№ 1695/ 2010 г., потвърждаващо решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 31562/ 2007, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Министерство на правосъдието иск, квалифициран по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр, за заплащане на сумата 1 113 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че за да отхвърли исковете въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправният въпрос трябва ли ищецът по иск по ЗЗДискр да доказва наличието на дискриминация или е достатъчно да установи факти, от които може да се предположи, че е налице дискриминация. Счита, че произнасянето в обжалваното решение по този въпрос противоречи на практиката на ВКС, както и че разглеждането му от ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На това основание претендира за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му.
Ответникът по касация Министерство на правосъдието не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване обаче съдът намира за неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, по който касационното обжалване може да се допусне, трябва да е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на този въпрос и на значението му за изхода по конкретното дело. Ако така формулираният въпрос не обуславя правните изводи на въззивния съд, той не може да е основание да се допусне обжалване на решението по касационен ред.
Настоящият случай е такъв, защото единственият поставен от касатора въпрос не предпоставя правните изводи в обжалваното решение. Касаторът е извел процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест относно фактите за установяване на дискриминационно отношение, който в производството пред въззивния съд не е бил поставен. Искът е отхвърлен не заради това, че касаторът не е доказал осъществена срещу него дискриминация, а заради това, че с влязло в сила съдебно решение между същите страни е установено, че такава дискриминация няма. При това положение повдигнатия въпрос не обуславя въззивното решение, т.е. касационното обжалване не следва да се допуска, без оглед на това, дали по този въпрос има противоречива практика и има ли значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 12.07.2010 г. по гр.д.№ 1695/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: