5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 187
С., 04.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5322/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Ц. чрез пълномощник адвокат Д. Б. – Софийска адвокатска колегия и по касационна жалба на В. Х. Ц. чрез пълномощник адвокат С. С. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1365 от 26.07.2012 г. по в. гр. дело № 1125/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 5396 от 23.11.2010 г. по гр. дело № 2965/2008г. на Софийски градски съд и на основание чл. 55 ал. 1, пред. трето ЗЗД Х. Х. Ц. е осъден да заплати на Б. Ц. Т. сумата 20 250 евро заплатена в изпълнение на анекси от 28.02.2008 г. и 31.03.2008 г. към предварителен договор от 13.12.2007 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 23.04.2008 г. до окончателното й изплащане и иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 27 000 евро; на основание чл. 55 ал. 1, пред. трето ЗЗД В. Х. Ц. е осъдена да заплати на Б. Ц. Т. сумата 6750 евро заплатена в изпълнение на анекси от 28.02.2008 г. и 31.03.2008 г. към предварителен договор от 13.12.2007 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 23.04.2008 г. до окончателното й изплащане и иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 27 000 евро.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят Х. Х. Ц. поддържа, че с обжалваното решение съдът е тълкувал постигнатите между страните уговорки без да отчете тяхната взаимовръзка, поредност и взаимна обусловеност, уговорките са тълкувани в противоречие с общия смисъл на предварителния договор във връзка с прилагането на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 222/2009 г. ВКС, четвърто г. о.; обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката В. Х. Ц. поддържа, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо. Твърди, че решението е неразбираемо, не съответства на повдигнатия спор, съдът е дал ход на въззивното производство по отношение на жалбоподателката въз основа на нередовно предявен срещу нея иск, неопределен по основание и размер. Наведени са оплаквания за допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Жалбоподателката представя съдебно решение по гр. дело № 35/2012 г. ВКС, първо г. о.; поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 ГПК.
Ответницата Б. Ц. Т. в писмени отговори оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по двете жалби.
Ответникът Н. Х. Б. в писмен отговор поддържа липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложението за допускане на касационно обжалване на Х. Х. Ц..
Жалбоподателят поставя въпрос за приложението на чл. 20 ЗЗД с твърдения, че съдът е провел неправилно тълкуване на предварителния договор във връзка с неговата цел – сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Представя съдебно решение по гр. дело № 222/2009г. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е даден отговор на материланоправния въпрос за приложението на чл. 20 ЗЗД, според който при наличие на спор относно точния смисъл на договорните клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл.
Приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с представената съдебна практика.
Съдът е изследвал волята на страните, включително и с оглед разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Изложил е съображения относно функцийте на задатъка, които се определят от страните, направил е паралел с приетия от първоинстанционния съд характер на задатъка като аконт на извършеното плащане от ищцата в изпълнение на двата анекса към предварителния договор, но е приел, че в случая в допълнителните споразумения страните изрично са уговорили, че доплатените в изпълнение на анексите суми в общ размер от 27 000 евро представляват „доплащане към размера на капарото” уговорено в т. 2.2 от предварителния договор, т. е. по волята на страните на допълнително извършената престация е придадена функцията на задатък съобразно правилата на чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Тезата поддържана от жалбоподателите в процеса на делото, че плащанията по двете споразумения имат характера на капаро (задатък), съвпада с приетото от съда тълкуване на волята на страните по предварителния договор. В този смисъл, поставеният материалноправен въпрос не се явява разрешен в противоречие с доводите на ответниците, относно функцията на допълнително заплатените по двата анекса суми, не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика, а така поставен, въпросът не обуславя и решаващите изводи на съда за уважаване на иска – общо изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Решаващи за изхода на делото са изводите на съда, че в полза на продавачите – ответници по иска не е възникнало потестативното право да развалят предварителния договор, а от там и правото да задържат заплатения им по двата анекса задатък, които са оспорени в изложението за допускане на касационно обжалване, но те нямат отношение към въпроса за приложението на чл. 20 ЗЗД.
Прието е с обжалваното решение, че за да настъпи ефекта на развалянето, кредиторът е длъжен да даде на неизправния длъжник подходящ срок за изпълнение (когато не е налице някоя от хипотезите на чл. 87, ал. 2 ЗЗД) с предупреждение, че след изтичането му ще счита договора за развален (чл. 87, ал. 1 ЗЗД), че допълнителен срок за изпълнение кредиторът е длъжен да даде и в случаите, когато задължението е срочно и длъжникът не го е изпълнил на падежа, тъй като изтичането на срока за изпълнение само по себе си не обуславя възникването на правото на разваляне на договора, както и че законът не допуска разваляне, когато неизправният длъжник, макар и да е в забава предложи изпълнение на задължението си, което все още е възможно – правило приложимо и в случаите на извънсъдебното разваляне. Принципът за изпълнение на поетото по договора задължение, като основен принцип в облигационното право е утвърден в Постановление на Пленума на ВС № 3/29.03.1973 г., приложен от решаващия съд, при обсъждане на установените по делото факти – нотариална покана от продавачите за разваляне на предварителния договор, в която на длъжника не е даден подходящ срок за изпълнение съобразно чл. 87, ал. 1 ЗЗД и същевременно в отговор на тази покана, предложено от купувача изпълнение на задължението за сключване на окончателен договор съобразно клаузите на предварителния договор, на което продавачите не са се отзовали – основание за съда да приеме, че в полза на продавачите не е възникнало правото на разваляне на договора, а от там и правото да задържат заплатения им по двата анекса задатък. В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е оспорил правилността на тези изводи, което е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не и за допускане на касационно обжалване.
По изложението за допускане на касационно обжалване на В. Х. Ц..
В изложението се поддържа нищожност и недопустимост на обжалваното решение, като неразбираемо, постановено при не съответствие на повдигнатия спор, въз основа на нередовно предявен срещу жалбоподателката иск, при неопределено основание и размер. Жалбоподателката представя съдебно решение по гр. дело № 35/2012 г. на ВКС, първо г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, което дава отговор на въпроса, кое съдебно решение е нищожно.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Решението е постановено от законен състав, в писмена форма, подписано от състава на съда; съдът не е излязъл извън рамките на правораздавателната власт; волята на съда изразена в мотивите на решението е ясна и разбираема. Съдът се е произнесъл по редовна искова молба, разгледал е материалноправния спор, с който е бил сезиран, материалният закон е приложен точно към установените по делото факти, липсват доказателства за нарушения при прилагането процесуалноправни норми, в частност разпоредбата на чл. 227 ГПК – при смърт на страната производството по делото продължава с участието на правоприемника.
Разпоредбата урежда приемството в процеса – заместването на една от страните по висящ процес с друга страна, като приемникът встъпва в процесуалното положение на праводателя в деня на приемството и става такава страна, каквато е бил той. П. в процеса във всички случаи на смърт настъпва по силата на закона. Приемникът става страна вместо починалия независимо от това, дали желае да стане страна и дали ще вземе фактическо участие в процеса. В случай на смърт на ответник, какъвто е настоящият, ищецът е длъжен да посочи неговите правоприемници и адресите им за призоваване (чл. 230, ал. 2 и ал. 3 ГПК).
Жалбоподателката се явява наследник на починалия в производството пред въззивния съд първи ответник. Съдът е спазил предвидената в закона процедура и не е лишил жалбоподателката от право да участва в делото.
Извън твърденията за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, за които Върховният касационен съд следи служебно, изложението съдържа съображения по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението, което не е основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1365 от 26.07.2012 г. по в. гр. дело № 1125/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ