3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
С., 04.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 364 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. М. К. срещу тази част от Решение № 49 от 16.01.2012 год. по гр.д.№ 3160/2011 год. на Софийски апелативен съд с която е приет за неоснователен за сумата над 50000 лв. предявеният от нея срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 ЗЗД.
В частта с която искът срещу застрахователя е бил уважен до размера на тази сума, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
ЗК [фирма] не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК. Обстоятелството, че в рамките на касационното производство, по отношение на ответника е настъпила промяна – преобразуване чрез вливане в приемащото дружество [фирма], който е и негов универсален правоприемник, е без значение за настоящата фаза на процеса.
Ищцата е пострадала в резултат на ПТП на 22.12.2007 год. в качеството на пътник в л.а.”Д.” мод.”Л.”. Поради това, че увреждащият автомобил „Ф.” мод.”П.” с ДК [рег.номер на МПС] е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК [фирма], В. К. е предявила срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000 лв.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че в качеството на пътник на задната седалка на лекия автомобил, В. К. е пътувала без поставен обезопасителен колан. Поради това, при рязката маневра на водача, тя е политнала напред и е получила увреждания, които е могло да бъдат предотвратени или намалени, ако е била с поставен колан.
С оглед експертното заключение за вида и характера на уврежданията и начинът по който могат да бъдат получени, първоинстанционният съд е приел съпричиняването за доказано. Счел е, че сумата 40000 лв. е достатъчна за обезщетяване на претърпените от К. болки и страдания. Редуцирал я е с ? с оглед приетото съпричиняване и е приспаднал заплатените от застрахователя извънсъдебно 10000 лв. обезщетение. Присъдена е законната лихва, считано от датата на деликта. Съставът на САС е счел, че съгласно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението би следвало да бъде в размер на 80000 лв. Редуцирал го е съобразно степента на съпричиняване, която също е определил на ? и е приспаднал заплатените 10000 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Няма конкретно формулирани значими правни въпроси, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГК на ВКС. Посоченият в изложението въпрос е “произнасянето на въззивния съд по разпределяне на доказателствената тежест между страните във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца-жалбоподател В. М. К., изразяващо се в пътуване на задната седалка на процесния лек автомобил, без да е поставил предпазен колан”.
Представени са решения на търговската колегия на ВКС, решения на Б. и С. апелативни съдилища, съдържащи произнасяне по сходни казуси, както и ППВС № 7/1959 год. на ВС на НРБ.
Настоящият съдебен състав счита, че посоченият правен въпрос е неконкретен и не съответства на критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Общият принцип, въведен с чл.154 ал.1 ГПК е, че в тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случай, че съдът е нарушил този принцип – би се касаело да допуснато нарушение на процесуалния закон, които евентуално би довело до основание по чл.281 т.3 ГПК. Всъщност, тезата на В. К. е, че доказването на механизма на съпричиняване, чрез характера на уврежданията е недостатъчно, а е следвало застрахователя да докаже, че колата е била оборудвана с обезопасителни колани.
Съгласно чл.10 ППЗДвП, МПС с липсващи или повредени обезопасителни колани е технически неизправно, а твърдение за техническа неизправност на л.а. „Д.” мод.”Л.” не е било въвеждано пред инстанциите по същество от страната, която би черпела права от това обстоятелство. Нормативното задължение по 182 ППЗДвП респ. чл.137а ЗДвП за ползването на обезопасителни колани от пътниците на МПС не поражда противоречия в съдебната практика.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 49 от 16.01.2012 год. по гр.д.№ 3160/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.