О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 05.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 16.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 132 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Е. Г. А. и Л. М. А. и двамата от гр. С. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд № 7321/02.07.2009 год., по ч. т. д. № 3853/2009 год., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 21.08.2008 год. по гр.д. № 23036/2008 год. и е оставена без уважение молбата на настоящите частни жалбоподатели, основана на чл.389 ГПК- за допускане обезпечение на предявения от последните срещу „О” АД, гр. С. установителен иск чрез спиране изпълнението по изп.д. № 2531/2004 год. на СИС при СРС.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила – чл.389 и сл. ГПК и на материалния закон – чл.168 ЗЗД, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.274 ГПК частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложено поле, позовавайки се на критерия за селекция, въведен с т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на даденото от въззивната инстанция разрешение на материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.168 ЗЗД, във вр. с чл.166 ЗЗД.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила срещу допустимостта на частната жалба,поради подаването и след изтичане на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и неспазване на изискуемата се за същата форма, порок обусловен, според изложеното в обстоятелствената част на дадения отговор, от липсата на приподписването и от адвокат- арг. от чл.284, ал.2 ГПК, а алтернативно и срещу основателността и.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, предвид датата, на която определението на Софийски апелативен съд е било редовно съобщено на настоящите частни жалбоподатели / 01.11.2009 год./, от страна, надлежно конституирана във въззивното производство, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Обжалваният съдебен акт, с който въззивната инстанция е потвърдила постановеното по реда на чл.389 ГПК определение на първостепенния съд за отказ на исканото от настоящите частни жалбоподатели обезпечение на предявения от тях установителен иск не е от категорията съдебни актове, за които законодателят, в чл.274, ал.3 ГПК, е предвидил изрично и лимитивно последващ инстанционен контрол пред ВКС.
Определения, постановени в обезпечителното производство, с които съдът се произнася по искането за допускане на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК или на бъдещ иск имат несамостоятелен и привременен характер, поради което нямат преграждащ за развитие на самото исково производство ефект и следователно не попадат в обсега на тези, визирани в чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Същевременно именно поради правната им природа и целта на обезпечителния процес тези определения не биха могли да бъдат възприети и като такива, с които се дава и разрешение по същество на друго производство- т.2 на чл.274, ал.3 ГПК.
Затова, доколкото разпоредбата на чл.396 ГПК е аналогична по своето съдържание с тази на чл.315 ГПК/ отм./, по отношение на същите правно важимо е даденото в т.6 на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001 год. разяснение, задължително за съдилищата, според което определенията, постановени в обезпечителното производство подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жали срещу тях, само когато са постановени за първи път от въззивния съд, какъвто несъмнено не е разглежданият случай.
Или, с произнасянето на Софийски апелативен съд по частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл.389 ГПК предвиденият от законодателя процесуален ред за инстанционен контрол е изчерпан. Въззивният съдебен акт е влязъл в сила, от което следва, че настоящите частни жалбоподатели не разполагат с право на частна жалба – абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за която съдът е задължен да следи служебно и частната им касационна жалба се явява процесуално недопустима.
Водим от тези съображения Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Е. Г. А. и Л. М. А., двамата от гр. С. против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 7321/02.07.2009 год., по ч. т. д. № 3853/ 2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: