О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София 06.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5745 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от П. В. П. чрез адв.Р. М. срещу решение № 86 от 6.06.13г.по в.гр.дело № 211/13г.на Варненския апелативен съд,ГК,2 състав в частта му,с която е потвърдено решение № 301 от 25.02.13г.по гр.дело № 2072/12г.на Варненския окръжен съд в частта му,с която частично отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.Жалбоподателят счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с приложението на чл.52 ЗЗД,който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.Прилага съдебна практика.
Решението е обжалвано и от А. -В и от О. на М- В в частта му,с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.Застъпено е становище,че въпросът как се прилага обществения критерий за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е от значение за точното приложение на закона – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.В изложението на АП –Варна се поддържа,че въззивинят съд е разрешил процесуалния въпрос относно задължението му да изложи собствени мотиви по спора при определяне на предпоставките и основанията за носене на отговорност при вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано,в противоречие с ТР № 1/01г.но ОСГК на ВКС- т.19 – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като частично е отменил първоинстанционното решение в частта,с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ,е осъдил П. на РБ и ОД на М –В солидарно да заплатят на П. В. П. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление,за което е оправдан,в размер на 5 000 лв.Изложил е съображения,че с оглед критериите за справедливост тази сума е достатъчна да репарира доказаните вреди от неимуществен характер, търпяни от ищеца,поради което е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид ,че от датата на повдигане на обвинението – 24.08.01г.до влизане в сила на оправдателната присъда – 6.06.11г.са изминали около десет години.През периода от 24.09.01г.до 05.07г.спрямо ищеца не са извършване следствени действия ,следователно ответниците са бездействали.Същевременно съдът е преценил,че част от десетгодишния период той е прекарал в затвора – Варна за други криминални прояви,поради което е счел,че не може да се направи извод,че установените от гласните доказателства негативни изживявания са в резултат именно на водените срещу него дознание и наказателно производство за кражба.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч. и ТР № 3/22.04.05г.на ВКС по т.гр.д.№ 3/04г.на ОСГК ,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 130 от 13.04.11г.на ВКС по гр.дело № 951/10г.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в което е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика,даваща разрешение,че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.2 т.2 ЗОДОВ по справедливост следва всяко обстоятелство да се преценява с оглед конкретния , за да се постигне в най-пълна степен компенсиране на вредите.
Въпросът относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора при определяне на предпоставките и основанията за носене на отговорност при вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано не е разрешен в противоречие с т.19 от ТР № 1/01г.на ОСГК на ВКС,тъй като в случая Апелативният съд е направил самостоятелна преценка на доказателствата по делото и е достигнал до извод,различен от направения от първоинстанционния съд – за основателност на иска по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ ,за което е изложил мотиви.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 86 от 6.06.13г.,постановено по в. гр.дело № 211/13г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.