О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 06.03.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИРОВ ч. гр. дело № 26 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В. А. З., А. А. З. и С. А. З., всички от [населено място], чрез техния процесуален представител, са обжалвали разпореждането от 01.09.2011 г. по гр. д. № 6438/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV – „Г” въззивен състав, с което е върната подадената от тях частна жалба против разпореждането от 30.05.2011 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, с което е оставено без уважение искането им по чл. 183 ГПК (за представяне на оригинал от документ, приложен по делото), обективирано във въззивната жалба. Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено по изложени в жалбата оплаквания.
Ответникът по жалба не е взел становище по нея.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, ГК, четвърто отделение, след като извърши проверка на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалвания резултат Софийският градски съд е приел, че оспорения съдебен акт, от 30.05.2011 г., не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Разпореждането е правилно.
Произнасянето на съда по доказателствено искане на страна в хода на процеса с отхвърлянето му не е от категорията съдебни актове, по отношение на които законодателят е предвидил изричната им обжалваемост, като същевременно не попада в обхвата на тези, които преграждат по – нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК. Контролът върху това разпореждане се осъществява с контрола на постановения съдебен акт по съществото на спора, с който се извършва и преценка за основателността на така отхвърленото доказателствено искане.
Ето защо, законосъобразен е извода на въззивния съд, че обжалваното разпореждане от 30.05.2011 г., с което е оставено без уважение доказателствено искане на страна, не подлежи на самостоятелен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Затова като е върнал подадената против него частна жалба, въззивният съд е постановил правилно разпореждане , което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 01.09.2011 г. по гр. д. № 6438/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV – „Г” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.