2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 06.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2284 описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
С определение № 378 от 25 октомври 2018 г. производството по делото е спряно до постановяване на решение по конституционно дело № 10/2018 г. Тъй като посоченото в определението условие се е сбъднало, производството по делото следва да бъде възобновено.
Образувано е по касационната жалба на Т. Т. П., с адрес в [населено място], представлявана от адв. П. В., против решение № 345 от 27 октомври 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1263/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се отменя решение № 10 от 13 март 2017 г., постановено по гр.д. № 470/2013 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ЗСПК. „Пробуда”, със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Стара З., против П. и И. Т. Т., с адрес в [населено място], иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо кооперацията на договор за продажба на наследство от 24.06.2013 г. с нотариална заверка на подписите на Д. В. Т., И. Т. Т., Т. Т. П. и М. М. А., рег. № 20508/24.06.2013 г. на нотариус Р. Д., с рег.№ … на Нотариалната камара с район РС София, вписан на 24.06.2013 г. в служба по вписванията към районния съд в [населено място], с вх.№ 196/24.06.2013 г., рег.№ … и партида №…, спрямо неговото прехвърлително действие от длъжника Д. В. Т., с адрес в [населено място], обл. Стара З., която притежава 1/3 идеална част от наследството, останало от Т. И. Т., б.ж. на [населено място], обл. Стара З., извършено с цел да бъде увредена кооперацията при събиране на вземанията си от този длъжник по изп.д. № 871/2013 г. по описа на частния съдебен изпълнител Г. И., рег.№ ..от КЧСИ, с район ОС Стара Загора, както и в частта му за разноските, и вместо него е обявен за недействителен спрямо кооперацията договор за продажба на наследство от 24.03.2013 г., с посочените по-горе данни, спрямо неговото прехвърлително действие от длъжника Д. В. Т., както и по отношение на нейните правоприемници и законни наследници И. Т. Т. и Т. Т. П., която притежава 1/3 идеална част от наследството, останало от Т. И. Т., б.ж. на [населено място], обл. Стара З., извършено с цел да бъде увредена кооперацията при събиране на вземанията си от този длъжник по изп.д. № 871/2013 г. по описа на частния съдебен изпълнител Г. И., рег.№ 765 на КЧСИ с район на действие ОС Стара З., и в тежест на касаторката са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че решението на съда е основано на валидността на откази от наследство, с който въпрос съдът не е сезиран. С тези доводи се обосновава допусната във въззивното решение очевидна неправилност.
Ответникът З. „Пробуда”, със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Стара З., представлявана от адв. В. В., оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване и излага доводите си за правилността на обжалваното решение. Ответниците И. Т. Т., в адрес в [населено място], и М. М. А., с адрес в [населено място], не представят отговор на касационната жалба.
Срещу частта от въззивното решение, с което се потвърждава решение № 10 от 13 март 2017 г., постановено по гр.д. № 470/2013 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му, с която е уважен като основателен спрямо М. М. А., с адрес в [населено място], предявеният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и е обявен за недействителен спрямо кооперацията договор за продажба на наследство от 24.06.2013 г. с нотариална заверка на подписите на Д. В. Т., И. Т. Т., Т. Т. П. и М. М. А., рег. № 20508/24.06.2013 г. на нотариус Р. Д., с рег.№ .. на Нотариалната камара с район РС София, вписан на 24.06.2013 г. в служба по вписванията към районния съд в [населено място], с вх.№ 196/24.06.2013 г., рег.№ 2824 и партида № 60772, спрямо неговото прехвърлително действие от длъжника Д. В. Т. с адрес в [населено място], обл. Стара З., която притежава 1/3 идеална част от наследството, останало от Т. И. Т., б.ж. на [населено място], обл. Стара З., извършено с цел да бъде увредена кооперацията при събиране на вземанията си от този длъжник по изп.д. № 871/2013 г. по описа на частния съдебен изпълнител Г. И., рег.№ .. от КЧСИ, с район ОС Стара Загора, е постъпила касационна жалба и от М. М. А., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Б. Р..
В касационната жалба на този касатор се поддържа наличието на всички пороци по чл. 281, т. 3 ГПК във въззивното решение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, заявени от касаторката като такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът ЗПСК „Пробуда” и по тази касационна жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и изложените оплаквания по съществото на спора. Ответниците И. Т. Т., с адрес в [населено място], и Т. Т. П., с адрес в [населено място], не дават отговор на тази касационна жалба.
Изводите си по предявените искове съдът основава на установените обстоятелства: с влязло в сила решение № 188 от 20 юли 2012 г. по гр. д. № 256/2012 г. по описа на окръжния съд в [населено място] Д. Т., праводател на ответниците в производството И. Т. и Т. П., е осъдена да заплати на З. „Пробуда” [населено място], сумата от 9493,69 лева, представляваща липса на парични средства, причинени в периода 0.10.2007 г.–31.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2008 г. За събиране на присъденото вземане е образувано изпълнително производство, по което на длъжника Д. Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение за сумите: главница 9493,69 лева, 5962,12 лева изтекла лихва, 270 лева разноски; включен размер на ДДС в размер на 1581,41 лева в полза на ЧСИ и други разноски 900 лева, получена на 29.05.2013 г. При извършено по изпълнителното дело проучване на имуществото на длъжника е установено, че същата притежава 1/3 идеална част от земеделски земи в землището на [населено място], по наследство от съпруга й Т. Т.. С договор за продажба на наследство от 24.06.2013 г. с нотариална заверка на подписите на Д. Т., И. Т., Т. П. и М. А., рег. № 20508/24.06.2013 г. на нотариус Р. Д., с рег.№ 247 на НК с район РС София, длъжника Д. Т. се е разпоредила в полза на М. А. със своята 1/3 идеална част от наследството, останало от Т. Т.. Установено е, че Д. Т. е починала на 25.11.2014 г. и е оставала наследници по закон ответниците И. Т. и Т. П.. Констатирано е, че ответникът Т. е направил отказ от наследството на своята майка по ч.гр.д. № 6/2015 г. по описа на районния съд в [населено място], вписан под № 1/16.01.2015 г. в особената книга при съда, а ответницата П. е направила отказ от наследство на майка си по ч.гр.д. № 7/2015 г. по описа на районния съд в [населено място], който е вписан под № 2/16.01.2015 г. в особената книга при съда. За да уважи иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД спрямо ответниците И. Т. и Т. П., въззивният съд приема, че същите са правоприемници на починалата Д. Т. и кооперацията има качеството на кредитор спрямо тях, тъй като направените откази от наследство се предхождат от действия по неговото приемане, поради което са недействителни и не могат да породят правното си действие. Констатирано е, че приживе Д. Т. е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение № 188 от 20.07.2012 г. по гр.д. № 256/2012 г. по описа на окръжния съд в [населено място]. В хода на извънинстанционното съдебно производство молителката е починала, като производството по делото е продължило с участието на законните й наследници ответниците И. Т. и Т. П.. Приема се, че след като са участвали в делото и са встъпили в процесуалните и материални права на своя наследодател, като са ги защитавали с цел да отрекат задълженията й към кооперацията ищец и да получат наследството чисто от всякакви тежести и задължения, то с тези си действия фактически са приели мълчаливо наследството. По иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу ответницата Мерал А. се приема, че се установяват елементите на фактическия състав на правната норма и искът е уважен. Оплакването на А. за нарушаване правото й на защита е прието за неоснователно, тъй като в първоинстанционното производство е представлявана от адвокат, като своевременно е депозиран отговор на исковата молба и е осъществявано процесуално представителство. Приема се, че събраните по делото доказателства и дадените обяснения от другите ответници за обстоятелствата по сключването на договора за продажба на наследство, както и факта, че ответницата не се е явила лично да отговори на поставените й въпроси, обосновават извод, че А. категорично е знаела, че с тези действия се увреждат правата на кредитора по събирането на изискуемите му вземания. Отчетени са и близките, приятелски и колегиални отношения между ответницата Т. П. и ответницата М. А., допринесли за сключването на договора, с цел да се увреди кредитора. Допълнително се сочи, че по договора за продажба на наследство от 24.06.2013 г. реално не е заплатена продажната цена, а е направено прихващане на задължения на ответниците П. и Т. по договор за паричен заем от 21.03.2013 г.
К. съд приема, че поставените от касаторите въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Единственото основание, на което касаторката П. се позовава, е очевидната неправилност на въззивното решение. Според мотивите на Конституционния съд по конст.д. № 10/2018 г., чрез законовия критерий „очевидна неправилност” се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационния контрол по съществото на спора пред ВКС, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че тя да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, и преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилността според чл. 281, т. 3 ГПК, която е следствие от явно тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, в случай че законът е приложен в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или когато грубо са нарушени правилата на формалната логика. В случаите, когато въззивният съдебен акт е неправилен поради неточно прилагане или тълкуване на закона, когато е необоснован, което налага допълнителна проверка и анализ от страна на ВКС на доказателствата по делото и осъществените от съда и страните процесуални действия, когато е постановен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, за допускане на касационното обжалване е необходимо наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Видно от обосновката на твърдението за очевидна неправилност, заявено в касационната жалба на Т. П., се налага преценка на извода на съда за нарушение на чл. 52 от Закона за наследството при извършване на отказите от наследството на наследодателката Д. Т., тъй като съдът не бил сезиран да се произнесе по този въпрос, а мотивира решението си именно с изводи по него, и не се е произнесъл в диспозитива на решението по унищожаването на отказите от наследство. Необходимостта от извършване на съответната преценка въз основа на доказателствата по делото и съобразяване на осъществените от страните по спора процесуални действия, отрича осъществяването на състава на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, каквото е единственото основание за допускане на касационното обжалване, поддържано от касаторката П..
Поставените от касаторката М. А. въпроси също не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита може ли процесуалните действия, извършени от представител без надлежно учредена представителна власт, да се считат за мълчаливо потвърдени от представлявания. Въпросът не е обусловил изхода на спора, тъй като подобен извод не е сторен от въззивния съд. В обжалваното решение е прието, че ответницата по иска А. е упълномощила редовно адвокат. От възприетото, че тази ответница не може да черпи права от собственото си недобросъвестно процесуално поведение, може да се заключи, че съдът е намерил за необходимо редовно упълномощеният процесуален представител своевременно да заяви нуждата от поправяне на опорочено процесуално действие, и че липсата на подобно заявяване не води до основателност на позоваването на допуснато процесуално нарушение едва с въззивната жалба. Правен въпрос по действително обусловилото изхода на спора разрешение на въззивния съд не се сочи, което препятства допускането на касационното обжалване – сравни разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК.
Вторият поставен въпрос е каква стойност имат писмените отговори на зададени въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК и при тяхното наличие длъжен ли е съдът да разпореди страната да даде обяснения пред делегиран съд; когато са изпълнени предпоставките, длъжен ли е съдът винаги да приложи чл. 176, ал. 3 ГПК. К. съд приема, че правилото на чл. 176 ГПК е ясно и не се нуждае от тълкуване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а и в първата си част въпросът не е обуславящ изхода на спора. В обжалваното решение се приема, че в качеството си на ответник А. не се е явила по делото и фактически е отказала да даде отговор на поставените въпроси по реда на чл. 176 ГПК, а писмените бележки по въпросите нямат правна стойност като доказателство, събрано не по реда на ГПК. След горното заключение е посочено и че дори и ако страната не се яви пред съда поради доказана трудно преодолима пречка, обясненията й следва да бъдат дадени пред делегиран съд. Така съдът не е направил връзка между представени от страната писмени отговори и възможността обясненията й да бъдат дадени пред делегиран съд според чл. 176, ал. 4 ГПК, каквото е условието в първата част на поставения въпрос. От текста на чл. 176, ал. 3 ГПК става ясно, че съдът има възможността да приеме за доказани съответните обстоятелства, за които страната не се е явила или е отказала да даде отговори без основателна причина, и за да възприеме този подход, съдът преценява и поведението на страната. Правен въпрос за значението на поведението на страна в процеса в тази връзка не се поставя.
Накрая се пита при предявен павлов иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на договор за продажба на наследство, извършеното прихващане между контрагентите, което прихващане има за предмет задължение, породено от друг юридически факт, доказва ли знание за увреждане у купувача по сделката. Този въпрос самостоятелно не е обусловил изхода на спора. За да приеме за категорично установено знанието на купувачката А. за увреждането на кредитора, съдът е съобразявал не само прихващането между нея и наследниците на длъжника, а и всички обстоятелства по делото и дадените обяснения от другите ответници. Акцентирано е и на близките, приятелски и колегиални отношения между А. и П., които, според съда, несъмнено са допринесли за бързото сключване на договора за продажба на наследство с единствена цел кредиторът да бъде увреден. Въпрос по преценката на доказателствата по спора и по този проблем не се поставя. Ето защо и последният въпрос на касаторката А. не води до допускане на касационното обжалване.
При този изход на спора е основателно искането на ответната кооперация за присъждане на сторените за двата отговора на касационните жалби разноски от по 810 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 2284/2018 г. по описа на Върховният касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 345 от 27 октомври 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1263/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА Т. Т. П., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на ЗСПК „Пробуда”, ЕИК[ЕИК], сумата от 810,00 (осемстотин и десет) лева разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА Мерал М. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 6, да заплати на ЗСПК „Пробуда”, ЕИК[ЕИК], сумата от 810,00 (осемстотин и десет) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: