Определение №187 от 6.4.2010 по ч.пр. дело №188/188 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 187
 
 
гр.София, 06.04. 2010 г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в състав:                                             
 
Председател:  Жива Декова
                                                                  Членове:   Олга Керелска
                                                                                       Ерик Василев
 
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 188 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Л. П. и Е. И. Ч. , чрез законния му представител М. Л. П. срещу определение № 20 от 10.02.2010 г., по ч.гр.д. № С-8/2010 г., на Апелативен съд – гр. С., с което се отменя определение от 02.02.2009 г., по гр.д. № 61/2009 г. на Окръжен съд – гр. С., с което е отказано допълване на определение от 23.01.2009 г. по същото дело и е допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на всички поискани обезпечителни мерки, на основание чл.22 от Закона за отнемане в полза на държавата на и. , придобито от престъпна д. (ЗОПДИППД).
От К. за у. на и. , придобито от престъпна д. (КУИППД) е подаден писмен отговор, в който се оспорват доводите в частната касационна жалба с твърдения, че са налице законовите основания за уважаване на искането, тъй като извършената пълна проверка не установява достатъчно легални източници на доходи за притежаваното от тях имущество.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗОПДИППД.
Ч. жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и редовна.
С определението си от 10.02.2010 г., по ч.гр.д. № С-8/2010 г., на Апелативен съд – гр. С. е уважил искане на КУИППД за налагане на обезпечителни мерки запор върху вземания от всички банкови сметки на името на ответниците в лицензирани банки на територията на Република България, като обезпечение на бъдещ иск с цена 1 654 106 лева. Софийският апелативен съд е приел, че частната жалба срещу отказа на окръжния съд да допусне обезпечителни мерки е основателна, тъй като изпълнението на евентуално позитивно решение на съда в производството по чл.28 от ЗОПДИППД, значително ще бъде затруднено при разпореждане с наличните средства. Вероятната основателност на иска е обоснована с проверката, образувана въз основа на уведомление на Софийска окръжна прокуратура и решение № 148/23.07.2008 г. на комисията срещу И. Г. Ч. , по отношение на когото е било повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.257, ал.1, пр.1, във връзка с чл.255, ал.1 от Н. кодекс, които са в приложното поле на чл.3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД.
Частната жалба на М. Л. П. и Е. И. Ч. , чрез законния му представител М. Л. П., приподписана от адвокат С срещу определението на Апелативен съд–гр. София съдържа оплаквания за незаконосъобразност и твърдения, че е нарушен материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като обжалваното определение е постановено при вече висящ процес, без да се прецени конкретно обезпечителната нужда за бъдещия иск. Изложени са съображения за допускане на касационно обжалване, при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице основания да се допусне касационно обжалване, тъй като повдигнатите за решаване правни въпроси, макар да обуславят крайните изводи на съдебния акт, нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените от касаторите основания в частната жалба, при условията на чл.280, ал.1 ГПК. В случая, релевантните по конкретното дело правни въпроси в приложението към касационната жалба нямат значение за точното прилагане на закона, тъй като по тях има трайно установена непротиворечива съдебна практика, във връзка с правната възможност да се иска обезпечение преди предявяване на иска и да бъде наложена обща обезпечителна мярка върху имуществото на длъжника, включително и запор върху вземанията му, чрез които да се обезпечи в пълен размер изпълнението на евентуално позитивно съдебно решение. С оглед указанията дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.4, така поставените правни въпроси не са от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото правните норми във връзка с предпоставките за налагане на обезпечителни мерки в обезпечителното производство не изисква различно тълкуване с цел да се осигури точното прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
В. от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20 от 10.02.2010 г. по ч.гр.д. № С-8/2010 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.
 
 

Scroll to Top