4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр. София, 07 март 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3204 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по касационна жалба на ответниците В. Д. Л. и С. И. Л. срещу решение № 590/14.03.2017 г., постановено по гр. дело № 5075/2016 г. на Софийския апелативен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено решение № 555/20.01.2016 г., поправено с решение от 12.04.2016 г., постановени по гр. дело № 16775/2013 г. на Софийския градски съд, предявеният от Н. И. А., С. Г. А. и И. С. А., иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 23.09.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот, е уважен срещу двамата жалбоподатели-съпрузи (въззивното решение не е обжалвано в частта, с която искът е уважен и срещу третата ответница по делото А. Л. Д.).
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част, поради необоснованост и противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба – ищците Н. И. А., С. Г. А. и И. С. А. не са подали отговори на жалбата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касаторите, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните два материалноправни въпроса по приложението на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а именно: 1) необходимо ли е страната по договора да е изправна, за да има право да го развали, или е достатъчна неизправност и на двете страни по договора (въпросът е уточнен от съда, съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС); и 2) длъжен ли е кредиторът да даде подходящ срок за изпълнение на длъжника, с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, ако от обстоятелствата е очевидно, че длъжникът няма намерение да изпълнява задълженията си по договора. По отношение на първия въпрос жалбоподателите навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 383/29.01.2016 г. по гр. дело № 2225/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 151/09.12.2014 г. по търг. дело № 1970/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС. По отношение на втория въпрос касаторите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържат, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел за безспорни между страните и установени по несъмнен начин от доказателствата по делото, обстоятелствата, че страните са били обвързани с валидно сключения процесен предварителен договор, че ответниците – продавачи по договора са собственици на процесния имот, както и че ищците-купувачи са им платили част от договорената цена в размер на общо 35 500 E., а остатъкът от 24 500 E. е дължим към момента на прехвърлянето на имота. По единствения спорен между страните въпрос – с оглед оплакванията във въззивната жалба и възраженията на касаторите-ответници, че са развалили процесния предваритилен договор, въззивният съд е приел следното: Приел е за установено, че ищците не са се явили на уговорения с ответниците ден и час – 24.10.2012 г. в кантората на нотариус Ч. за изповядване на окончателната сделка, както и че непосредствено след това – на 02.11.2012 г., с нотариална покана, връчена чрез залепване на 05.11.2012 г., касаторите-ответници са заявили, че развалят процесния предварителен договор с ищците, поради неизпълнение на задължението на последните да сключат окончателен договор за продажба. Съдът е приел за ирелевантна редовността на уведомяването на ищците, чрез залепването на нотариалната покана, за едностранното изявление за развалянето на договора, тъй като последното е направено и с отговора на исковата молба по делото. Въззивният съд е приел също, че за да възникне в полза на една от страните по двустранен договор, правото да го развали, първо същата трябва да е изправна страна по договора. В тази връзка съдът е приел, с оглед изричното оспорване и твърденията на ищците по делото, че касаторите-ответници, за които е доказателствената тежест на тези спорни обстоятелства, не са ангажирали доказателства по делото, че към 24.10.2012 г. са били изправна страна по договора досежно изпълнение на задълженията им по него за разделяне на имота между съсобствениците-ответници преди нотариалното му прехвърляне, както и да няма наложена възбрана или други тежести върху имота, респ. – да са били вдигнати, вписаните върху него възбрана и ипотека. По тези съображения апелативният съд е приел, че жалбоподателите-ответници Л. са били неизправна страна по процесния предварителен договор, досежно задължения, предшестващи сключването на окончателен такъв, както и че при това положение неявяването на ищците за сключване на окончателния договор не ги поставя в забава. Наред с това въззивният съд е приел и че касаторите-ответници не са и упражнили надлежно правото да развалят процесния предварителен договор. В тази връзка е прието, че след като развалянето е в хипотезата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД – без да е даден срок за изпълнение на длъжника (ищците), то в тежест на развалящия (касаторите-ответници) е да установи по делото някоя от изрично регламентираните в тази разпоредба, предпоставки – невъзможност на изпълнението, безполезност на същото или изпълнение в непременно уговорено време, които в случая не са налице.
В посочените от касаторите, решение № 383/29.01.2016 г. по гр. дело № 2225/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 151/09.12.2014 г. по търг. дело № 1970/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, на първия правен въпрос в изложението е възприето следното разрешение: „при неизправност на двете страни, в хипотеза на настъпила изискуемост на задълженията, при липса на взаимната им обусловеност и при липса на готовност за изпълнение на задълженията и в хода на процеса по двустранен договор, всяка от тях може да развали договора едностранно“. Макар в случая въззивният съд да е приел, че неизправната страна по договора поначало няма право да го развали, не може да се приеме, че е налице разрешаване на първия правен въпрос в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, тъй като не е налице последната предпоставка от възприето в двете решения на ВКС разрешение на въпроса, а именно – липса на готовност у длъжника за изпълнение на задълженията и в хода на съдебния процес. В случая с предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД ищците са изразили именно такава готовност за изпълнение на договорното си задължение за сключване на окончателен договор, предвид твърдяното неизпълнение на което именно задължение, касаторите-ответници са направили изявлението си за едностранно разваляне на процесния предварителен договор. По тези съображения не е налице наведеното от касаторите допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по първия правен въпрос.
Няма основание касационното обжалване да се допуска и по втория изведен от касаторите правен въпрос, тъй като той не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е без значение за изхода на правния спор по делото. Това е така, защото този въпрос изхожда от постановката: „…ако от обстоятелствата е очевидно, че длъжникът няма намерение да изпълнява задълженията си по договора“. Такива обстоятелства по настоящото дело не са установени, а както вече беше посочено – напротив – с предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД ищците са изразили именно такова намерение за изпълнение на процесния предварителен договор. Този втори правен въпрос няма отношение и към изложените алтернативни мотиви на въззивния съд (освен, че за касаторите не е възникнало право на разваляне на процесния договор), че жалбоподателите не са и упражнили надлежно правото си на разваляне – без да дадат подходящ срок за изпълнение на ищците, и същевременно – без да е налице която и да е от трите изчерпателно изброени хипотези за това по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД – изпълнението да е станало обективно невъзможно изцяло или отчасти, то да е станало безполезно за касаторите поради забава на ищците или да е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време (т. нар. „фикс-сделка“, като сама по себе си допълнителната уговорка между страните за конкретна дата и час за сключване на окончателния договор не е такава). Във връзка с тези решаващи мотиви в обжалваното решение по приложението на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, няма формулиран правен въпрос от страна на двамата жалбоподатели, а и апелативният съд е приложил тази правна норма точно, като тя е ясна и не се нуждае от тълкуване при приложението ? във връзка с ал. 1 на чл. 87 от ЗЗД.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 590/14.03.2017 г., постановено по гр. дело № 5075/2016 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която предявеният по делото от Н. И. А., С. Г. А. и И. С. А., иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 23.09.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот, е уважен срещу В. Д. Л. и С. И. Л..
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: