О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№187
София, 07.04.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 67 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Образувано е по две частни жалба, подадени от П. Г. П. чрез адв. Т.
Първата е срещу решение № 833/22.07.2008 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по касационно гр.д. № 1262/2005 г. по описа на трето гражданско отделение, в частта имаща характер на определение, с която част от касационната жалба е оставена без разглеждане.
Другата частна жалба е против определение по чл. 192, ал. 4 ГПК на същия състав по същото касационно гражданско дело.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 213 КТ за заплащане на обезщетение, считано от 30.09.2003 г. до датата, на която работодателят допусне ищеца на работа. Претендира се месечна сума от 418 лв.
Той е отхвърлен от инстанциите по същество.
Върховният касационен съд е обезсилил въззивното решение, постановено за периода след подаване на исковата молба – 01.12.2003 г., като недопустимо.
Оставил е без разглеждане касационната жалба, касаеща решението за времето 30.09.2003 г. – 01.12.2003 г., тъй като цената на иска е под 5 000 лв.
С определението от 28.10.2008 г., постановено в процедура по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ е осъдил касатора П. П. да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебно-деловодни разноски.
По частната жалба с вх. № 7279/07.08.2008 г. срещу решението на Върховния касационен съд, имащо характер на определение:
Подадена е в срок от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Насрещната страна Т. к. , Смолян е подала отговор, като излага съображения за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
Доводите, развити от П. против решението на Върховния касационен съд, постановено по чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./ не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Съдебният акт в тази си част, като необжалваем е влязъл в сила.
Отказът да се разгледа касационната жалба срещу въззивно решение, постановено при цена на иск по трудов спор под 5000 лв.е съобразен с разпореденото в закона.
Касационната жалба е подадена при действието на ГПК от 1952 г. и условията за нейната редовност и допустимост следва да се преценяват по този процесуален нормативен акт /арг. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК от 2007 г./
По силата на чл. 218а, ал. 2 ГПК /1952 г./ от касационна проверка са изключени трудовите споровете. Като изключение от това правило, законодателят е допуснал до обжалване пред касационен съд само въззивните решения по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, а също и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена над 5 000лв. В случая, цената на иска по чл. 213 КТ е 836 лв.
По частната жалба против определението от 28.10.2008 г.:
Тя е частично недопустима.
Решението по чл. 209, ал. 1 ГПК, постановено по касационната жалба, предмет на касационно гр.д. № 1262/2005 г. не подлежи на обжалване, поради което същото се отнася и до съдебния акт в частта по чл. 64 ГПК /отм./, независимо дали е постановен в решението по чл. 188 ГПК/отм./ или по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК от 2007 г.
Частната жалба срещу отказа да се разгледа част от касационната жалба, е поставил във висящност и въпроса за дължимостта на разноските, направени от страните в рамките на този спор. Следователно, за тази част от присъдената сума частната жалба против определението от 28.10.2008 г. се явява допустима. Предвид резултата по първата частна жалба, разгледана от настоящия състав, тя е неоснователна.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 833/22.07.2008 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение по касационно гр.д. № 1262/2005 г. поописа на трето гражданско отделение, в частта имаща характер на определение, с която без разглеждане е оставена касационната жалба на П. Г. П. против въззивно решение № 12/24.02.2005 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 414/2004 г., постановено по иск с правно основание чл. 213 КТ за сумата 836 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 10410/01.12.2008 г. на П. Г. П. против определение № 486/28.10.2008 г. на състав на Върховния касационен съд по касационно гр.д. № 1262/2005 г. в частта, относно присъдените разноски в полза на Т. к. – Смолян, сторени в производството по ВКС по спора, разгледан по чл. 218ж ГПК /отм./, за който е постановено решение по чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 486/28.10.2008 г. на състав на Върховния касационен съд по касационно гр.д. № 1262/2005 г. в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: