О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№187
С. 08.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията П. гр. дело № 886/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. К., [населено място], чрез пълномощника му адвокат Р., срещу въззивно решение № 1609 от 08.10.2013г. по гр. дело № 2348/2013г. на П. окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочва се, че в противоречие с практиката на ВКС съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства и ако намери някое от тях за недостоверно да изложи мотиви. Конкретно се твърди, че не са били обсъдени показанията на свидетеля на ищеца и техническата експертиза. Поставя се въпрос за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗС по отношение на лози, който противоречиво е решаван от съдилищата. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се сочи, че обжалването трябва да се допусне по въпроса, засаждането на лози на конструкция в близост до имотна граница, основание ли е за прилагане разпоредбата на чл.52 ЗС и чл.92,ал.2 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация А. И. К. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №2162/2013г. по гр.д.№13423/2012г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Х. К. против А. И. К. иск с правно основание чл.109 ЗС за преместване на разстояние не по-малко от един метър от общата граница, евентуално за изкореняване и премахване, на 28 броя лозови асми, намиращи се в имота на ответника –УПИ VІ-442,кв.48 по плана [населено място].
В. съд е приел от писмените доказателства и заключението на техническата експертиза, че страните са собственици на съседни имоти : ищецът на УПИ VІІІ-441, а ответникът – на УПИ VІ-442, кв.48. Оградата между имотите съвпада с регулационната граница и е изградена от бетонов праг с височина 20 см. И ширина 15 см. По средата на този праг са поставени метални тръби с диаметър от 4см. и височина 2,18м. Хоризонтално са заварени други тръби и така е образувана „Г”-образна конструкция с козирка в имота на ответника.На козирката е завързана тел и на нея са разположени 11 бр. асми като лозите са на 0.45м. от оградата. От показанията на разпитания по делото свидетел съдът е приел за установено, че от асмите на ответника ежегодно растат филизи, които ако не се махнат, навлизат в имота на ищеца. Последният отглежда зеленчуци в мястото, но не ги сади до оградата, защото няма как да ги окопава. В. съд е приел, че ищецът не е доказал, че с действията си по отглеждане на асмите и навлизането на техните филизи в имота на ищеца, ответникът му пречи да упражнява правото си на собственост, вкл. и да отглежда зеленчуци. При това положение и при липса на доказателства, че посадените лози смущават упражняването на правата на ищеца, то претенцията за преместването или премахването им е неоснователна.
Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди релевантните за спора доказателства е обуславящ изхода на делото и визира конкретни доказателства, които касаторът счита за необсъдени. В. съд обаче в изпълнение на процесуалните си задължения и съобразно задължителната съдебна практика, в т.ч. приложената от касатора, е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти като е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Обсъдил е както заключението на техническата експертиза, така и гласните доказателства. В останалата си част въпросът дали тези доказателства установяват твърденията на ищеца е въпрос по съществото на спора и касае обосноваността на обжалвания акт и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Останалите въпроси са ирелевантни, тъй като решаващите изводи на въззивния съд са за недоказаност на предпоставките на чл.109 ЗС и по-конкретно на твърдението, че така посадените лози пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Въпросът дали за тях е приложима разпоредбата на чл.52 ЗС и следва ли да се третират като дървета, не е правен въпрос, поради което не може да предпостави тълкуване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Приложеното от касатора невлязло в сила решение №42/2013г. по гр.д.№381/2012г. на РС-Панагюрище е неотносимо, тъй като третира друга фактическа обстановка по иск по чл.109 ЗС. За приложимостта на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не са развити релевантни доводи, а именно че разгледаните от въззивния съд правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото т.е. за разглеждането на тези въпроси да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане касационната жалба по същество. Няма данни за направени от ответника по касация разноски за настоящото производство, поради което не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1609 от 08.10.2013г. по гр. дело № 2348/2013г. на П. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: