О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№187
София, 09.11.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 4197 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 9911/19.09.2017 г. на С. Б. Ф., С. Г. Ф. и Е. Г. Ф., подадена чрез адв. В. В., против определение № 124 от 24.07.2017 г., постановено по гр.д. № 884 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е отменено протоколно определение от 22.05.2017 г. за даване ход по същество на молбата им за отмяна с вх. № 1122891/02.12.2015 г. на решение от 04.10.2011 г., постановено по гр.д. № 12850 по описа за 2000 г. на Софийски районен съд, 48 с-в и молбата за отмяна е оставена без разглеждане.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че възприетото в Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на закона представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение, предвидено в чл.303, ал.1, т.3 ГПК.
Постъпил е писмен отговор от ответната страна по жалбата – В. В. Н., изложено е становище за нейната неоснователност и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу прекратителен съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 вр. чл.62, ал.2 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:
С атакуваното определение молбата за отмяна на влязло в сила решение е оставена без разглеждане с две групи мотиви. От една страна е прието, че претендираното основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК не е осъществено, доколкото Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС не попада в предметния обхват за твърдяното основание за извънреден контрол на влезли в сила съдебни актове. А от друга страна се сочи, че правото на молителите да искат отмяна на влязло в сила решение от 01.10.2011 г. по гр.д. № 12850 по описа за 2000 г. на Софийски районен съд, потвърдено с въззивно решение от 10.05.2003 г. по възз.гр.д. № 658 по описа за 2002 г. на Софийски градски съд, което е оставено в сила с решение № 2566 от 14.07.2005 г. по гр.д № 2177 по описа за 2003 г. на Върховен касационен съд, IV г.о. е преклудирано. Отчетено е, че молителите не се позовават на отменително основание, което да е настъпило след влизане в сила на решението на 14.07.2005 г., поради което считано от този момент е започнал да тече едногодишния преклузивен срок за отмяната му предвиден в действащия към момента закон – чл.232, ал.1 ГПК /отм./. Изложените съображения са обусловили извода на съда за недопустимост на производството по подадената молба за отмяна и същата е оставена без разглеждане.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.1 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7 на ОСГТК на ВКС последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. От друга страна молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ е недопустима, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК /отм./ предвид възприетото в т.8 на същото тълкувателно решение. Съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Решаващите мотиви на постановеното определение напълно съответстват с възприетите разрешения за тълкуване на закона и с данните и твърденията по делото, с оглед на което крайният акт на състава на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение е правилен и законосъобразен.
Ответникът по жалбата В. В. Н. е представил договор за правна помощ и съдействие, сключен с адв. Р. М., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и е отразено, че същото е платено, поради което и на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 124 от 24.07.2017 г., постановено по гр.д № 884 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
ОСЪЖДА С. Б. Ф., С. Г. Ф. и Е. Г. Ф., всички с адрес: [населено място], [улица], ет.2 да заплатят на В. В. Н., [населено място],[жк][жилищен адрес] сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: