О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр.София, 25.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1508 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е” АД срещу решение от 05.12.2008 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 07.02.2007 г. по гр.д. № 6* от 1999 г. на Софийския районен съд, 26 състав за уважаване на предявения от М. Г. С. и Е. П. С. срещу касатора иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху апартамент № 7, находящ се в гр. С., кв.”Л”, ул.”Д” № 9, ет.4, а са отхвърлени предявените от касатора срещу М. С. и Е. С. евентуални насрещни искове с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС за сумата 9 800 лв., представляваща стойност на извършени през периода от м.05.1999 г. до м.05.2000 г. подобрения в горепосочения апартамент.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 т.3 от ГПК: налице били съществени въпроси, който били решени в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решавани от съдилищата и произнасянето по които било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тези въпроси били следните: 1. Следва ли съгласно разпоредбата на чл.637, ал.1 от ТЗ заведеното дело за собственост срещу търговско дружество, за което е открито производство по несъстоятелност и което впоследствие е обявено в несъстоятелност, да бъде спряно, а по-късно и прекратено, 2. С. ли да бъде уважен иск за собственост, предявен от лице, което не е доказало активната си материалноправна легитимация да предяви такъв иск и 3. И. ли право купувачът на недвижим имот да претендира от собственика за направени в този имот подобрения. Като съдебна практика, на която обжалваното решение противоречи, сочи: определение № 147 от 26.02.1997 г. по ч.гр.д. № 6* от 1996 г. на ВКС, Пето г.о., определение № 909 от 10.12.2008 г. по гр.д. № 431 от 2008 г. на Смолянския окръжен съд, решение № 571 от 14.10.2008 г. по т.д. № 313 от 2008 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение 1167 от 02.08.1999 г. по гр.д. № 2* от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о. и ППВС № 6 от 27.12.1974 г.
В писмен отговор от 15.05.2009 г. ответниците по касационната жалба М. Г. С. и Е. П. С. я оспорват.
При проверка допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците М са собственици на процесния апартамент, тъй като с влязло в сила решение по гр.д. № 2* от 1997 г. на СРС е обявен за окончателен сключения между тях и „Д” Е. предварителен договор за покупка на този апартамент и тъй като касаторът „Е” АД е закупил апартамента от „Д” Е. след вписване на исковата молба по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД /исковата молба е била вписана на 10.04.1997 г., а закупуването е извършено в хода на делото с нотариален акт № 191 от 10.03.1999 г./, поради което съгласно чл.114, ал.1, б.”б”, предл.2 от ЗС ответникът „Е” АД не може да противопостави правата си върху имота на ищците. По отношение на предявените евентуални насрещни искове за подобрения е прието, че те са неоснователни, тъй като по делото не е доказано подобренията да са извършени след 10.03.1999 г. , тоест след като „Е” АД е придобил владението върху апартамента.
Не се констатира противоречие на това решение с решения и определения на други съдилища по поставения от касатора процесуален въпрос: следва ли съгласно разпоредбата на чл.637, ал.1 от ТЗ заведеното дело за собственост срещу търговско дружество, за което е открито производство по несъстоятелност и което впоследствие е обявено в несъстоятелност, да бъде спряно, а по-късно и прекратено. По този въпрос няма произнасяне в посочените определение № 147 от 26.02.1997 г. по ч.гр.д. № 6* от 1996 г. на ВКС, Пето г.о. и определение № 909 от 10.12.2008 г. по гр.д. № 431 от 2008 г. на Смолянския окръжен съд. И в двете определения е прието, че на основание чл.637, ал.1 от ТЗ се спират производствата по осъдителни искове за възникнали вече парични и непарични имуществени вземания от облигационни, граждански или търговски правоотношения, семейни и трудовоправни отношения, но не и производства по предявени искове за собственост върху недвижими имоти. Касаторът не е посочил, а и на настоящия състав на ВКС не е известен влязъл в сила съдебен акт на съдилища в страната, в който да е прието, че съгласно чл.637, ал.1 от ТЗ се спират и производствата, образувани по искове за собственост. Напротив известната съдебна практика /например определение № 141 от 16.02.1999 г. по гр.д. № 1* от 1998 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о./ е в съответствие с приетото в обжалваното решение, че призводството по иск за собственост, предявен срещу търговско дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, не следва да бъде спирано, нито прекратявано на основание чл.637, ал.1 от ТЗ.
Няма противоречиво решаване в обжалваното решение и в други актове на съдилищата в страната и на втория посочен от касатора въпрос: следва ли да бъде уважен иск за собственост, предявен от лице, което не е доказало активната си материалноправна легитимация да предяви такъв иск. Както в практиката на съдилищата, така и в обжалваното решение е прието, че за да бъде уважен иск за собственост следва да са налице следните предпоставки: ищците да са собственици на имота, имотът да се ползва или владее от ответника и това негово ползване или владеене да е без правно основание, което да може да се противопостави на собственика.важаването на предявения по настоящото дело ревандикационен иск се дължи не на неправилно решаване на горепосочения материалноправен въпрос, а на решаване на фактическия въпрос дали ищците са собственици на имота- въпрос, чието решаване зависи от събраните по всяко конкретно дело доказателства.
Третият посочен от касатора въпрос /затова има ли право купувачът на недвижим имот да претендира от собственика за направени в този имот подобрения/ също не е решен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата в страната. Както в обжалваното решение, така и в посочените решение № 571 от 14.10.2008 г. по т.д. № 313 от 2008 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение 1167 от 02.08.1999 г. по гр.д. № 2* от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о. и ППВС № 6 от 27.12.1974 г. е прието, че владелецът има право да претендира от собственика направени от него подобрения в имота. В случая въззивният съд е отхвърлил евентуалните насрещни искове за подобрения не защото е решил по различен начин този правен въпрос, а защото по делото е останало недоказано твърдението на ищеца по насрещните искове „Е” АД, че именно той, а не предишния владелец на имота „Д” Е. , е направил тези подобрения.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по нито един от посочените три правни въпроса. Това основание е налице или когато за конкретния правен спор няма правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради променените обществени условия или поради промяна в законодателството съществуващата съдебна практика по тези въпроси се нуждае от коригиране. Следователно, това основание е налице само доколкото въобще няма съдебна практика по поставените от касатора въпроси или тази практика се нуждае от промяна. В случая и по трите поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси има съдебна практика /в този смисъл са посочените по-горе съдебни решения/, която не се нуждае от коригиране.
Тъй като не са налице основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, касационното обжалване на решението на СГС по гр.д. № 1* от 2007 г. не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски по делото пред ВКС в размер на 2000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на „Е” АД срещу решение от 05.12.2008 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г.
ОСЪЖДА „Е” АД със съдебен адрес: гр. С., ул.”М” № 23, ет.4, адв. М. С. и адв. Т. З. да заплати на М. Г. С. ********** и Е. П. С.-ЕГН ********** и двамата от гр. П., ул.”Б” № 11, ет.4 на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.