О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 23.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 34/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Л. М. Й. ЕГН ********** от гр. М., приподписана от адвокат Ив. М. против въззивно решение на Окръжен съд-Монтана от 23.10.2009 г., постановено по гр. д. № 318/2009 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Монтана от 19.06.2009 г. по гр. д. № 53/2009 г., с което е отхвърлен предявения от Л. М. Й. против О. М. иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на бездействие на длъжностни лица на О. М. за възстановяване на полски път № 67 с прокопан дренажен канал за отводняване, чието строителство не е довършено.
В изпълнение на разпореждане на съдия при ОС Монтана за прилагане на изложение на касационни основания съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е представил в срок изложение, с което е посочено основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. То е обосновано с разбирането, че по настоящото дело първоинстанционният и въззивният съд са постановили противоречиви решения. При първоначалното разглеждане на делото районният иск е уважил иска на основание чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд е счел, че искът неправилно е квалифициран от районния съд, обезсилил е първоинстанционното решение и делото е върнато на районния съд за произнасяне по иска на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Вторият състав на РС Монтана се е произнесъл по иска на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, но е отхвърлил иска, като е приел, че по делото не е установено противоправно бездействие на длъжностни лица на ответната община и не са налице предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за обезщетяване на претендираните имуществени вреди. Тези изводи са възприети от въззивния съд с решението, което е предмет на касационно обжалване.
За ответника по касация О. М. не е изразено становище
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на районния съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, като е посочил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не е установено О. М. да е възлагала ремонт и поддържане на процесния полски път, граничещ с имота на ищеца, а и в Наредбата за управление на общинските пътища в О. М. изрично е предвидено, че същата не се прилага за селскостопански пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи.
Изложението относно допустимостта на касационното обжалване не отговаря на изискванията на закона.
Преди всичко не е изпълнено общото основание за допускане на обжалването пред ВКС, предвидено с чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът да посочи материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил решаващите изводи на съда. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Независимо от това съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на което касаторът се е позовал с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Обжалваното решение е постановено по решаван противоречиво от съдилищата въпрос по смисъла на т. 2 при наличие на влезли в сила по реда на чл. 296 ГПК съдебни решения, които касаторът е длъжен да приложи към изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съдебните решения, които подлежат на обжалване и са предмет на инстанционен контрол са извън приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В конкретния случай наличие на основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с постановените по настоящото дело от първоинстанционния и въззивния съд съдебни решения. Касае се до съдебни решения, постановени в хода на производството по настоящото дело, които не са влезли в сила, поради което са ирелевантни за преценката на ВКС относно предпоставките за допустимост по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното не е налице основание, за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на ОС-Монтана, поради което настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на ОС Монтана, граждански състав от 23.10.2009 г, постановено по гр. д. № 318/2009 г. по касационна жалба от Л. М. Й. ЕГН ********** от гр. М., приподписана от адвокат Ив. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: