О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София,30.12. 2008година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4164/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Г. Г. е обжалвала в срок въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 837 от 28.05.2008г. по гр.д. № 1707/2007г.
С това решение е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 28.05.2007г. по гр.д. № 3415/2006г. , с което е уважен ревандикационния иск на С. А. Ж. против А. Г. Г. за предаване владението на апартамент №17 , намиращ се в гр. П., ЖК”Т” бл.333 вх. Б.
В. съд е приел, че ищцата се е легитимирала като собственик по наследствено правоприемство като наследник по закон след смъртта на В. О. Ж. , а противопоставените права по завещание от ответницата са отречени като е приело, че то е нищожно поради липса на формата по чл.25 ал.1 ЗН.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката се позовава на противоречива съдебна практика на съдилищата при преценката за истинността на завещанието, когато изследването на подписа се прави от графологичната експертиза въз основа на съставен в отдалечено време сравнителен материал. При това изложение следва да се приеме, че се поддържа основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Това основание е налице, когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и други влезли в сила решения и затова позоваването на тази хипотеза изисква посочване и прилагане на противоречивите решения, което в случая не е направено. По настоящото дело същественият процесуален въпрос, който е разрешил въззивния съд е за разпределяне на доказателствената тежест между страните при оспорване на едно саморъчно завещание . По този въпрос съществува константна практика на ВКС в смисъл, че тежестта на доказване при оспорване подписа на саморъчното завещание пада върху страната, която се ползва от завещанието на основание чл.154 ал.3 ГПК /отм./ – решение 493/2003г. ВКС, І г.о., 202/2001г. на ВКС, І г.о. , 1050/1991г. ВКС, І г.о. , следователно всяко съмнение относно истинността на подписа ползва оспорващата страна, а не обратното, както се поддържа от касаторката. От друга страна по настоящото дело само едноличната графологична експертиза е посочила с вероятност, че подписът не е на завещателя. Тричленната експертиза е дала категоричен отрицателен отговор въз основа на по-богат сравнителен материал и съдът е основал решението си именно на това заключение. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество касационната жалба на А. Г. Г. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 837 от 28.05.2008г. по гр.д. № 1707/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: