ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 187
София,08.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 142/ 2009 год.
Производството е по чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Т. – от гр. С. № 83 от 25.VІ.2008 г. по т.д. № 100/ 2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 3 от 19.ІІ.2008 г. по т.д. № 557/ 2007 г. на Сливенски окръжен съд, с което е отхвърлен искът за признаване за установено правото да бъде вписан като акционер в книгата на акционерите на “Б”А. – гр. С. със 760 бр. акции с номинална стойност по 400 лв. и делото е прекратено по иска за обявяване за нищожни на решения на дружеството: Р. № 1896/ 3. ХІ.1998 г., Р. № 1677/ 2. ХІ.2001 г. и Р. № 1171/ 20.VІІ.2004 г., с оплакване за неправилност на решението.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че решението противоречи на практиката на ВКС по въпроса: възниква ли членство в А. при джиросване на временно удостоверение за акции, без да е вписано в книгата на акционерите поради отказ на АД. Жалбоподателят счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, е да се изследва по какъв начин след промяна размера на капитала и на номиналната стойност на акциите, следва да се процедира с издадените временни удостоверения – дали по реда на Глава 50 на ГПК (отм.) или с факта на промяната автоматично следва обезсилване, установяването на трайна практика по който въпрос би довело до бързо и правилно съдопроизводство. С Молба от 8.І.2009 г. жалбоподателят се позовава на Решение на ВКС № 1860/ 19. ХІ.2001 г. по гр.д. № 478/ 2001 г. и Решение № 327/ 14.ІV.2003 г. по гр.д. № 2650/ 2002 г., копия от които представя.
Ответникът по касационната жалба “Б” А. – гр. С. оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата по същество, по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 71 ТЗ, и производството по делото е прекратено по иска за обявяване за нищожни взетите от ТД решения, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отхвърлен искът по чл. 71 ТЗ за правото на ищеца да бъде вписан в книгата на акционерите, като притежаващ 760 бр. акции от капитала на ответното дружество. Като е проследил вписаните по ф.д. № 524/ 1997 г. на СлОС решения за учредяване на дружеството и за промени на капитала, съответно вписаните в книгата на акционерите обезсилени временни удостоверения и издадени нови, съдът е посочил, че към датата на джирото 1.ІХ.2005 г., не е настъпил целият транслативен ефект, тъй като джирантът е прехвърлил несъществуващи акции, материализи – рани в обезсилено временно удостоверение – към момента на джирото не съществуват 760 бр. акции с номинал 1000 лв., заменени с 760 бр. акции с номинал 400 лв., поради което ищецът не е могъл да придобие правото върху акциите, предмет на временно удостоверение № 001/Ем001-98, няма качество на акционер и не може да атакува решения на ОС. Съдът е изследвал правата на В. К. – праводател на джиранта Н. К. , от която ищецът е придобил посочените акции, като е обсъдил правоотношенията, възникнали по Договор за залог от 26.V.1998 г., сключен между Н, като залогополучател и В. Т. К. – Х. , като залогодател, за обезпечаване задължението по договори за заем – от 25.ІІ.1998 г. и от 25.V.1998 г., сключени от заемател В. Т. К. , като представител на “Б”. Въз основа на установеното от счетоводната експертиза, че получената сума не е осчетоводена при ответника, както и че до 1.ІХ.2005 г. няма осчетоводени суми, изплатени от Н. П. К. за отпуснатите заеми и с оглед правото на залогополучателката, съгласно чл. 5 от Договора за залог, да се удовлетвори от заложените акции, реализирано в полза на ищеца, съдът е приел за нищожно джирото поради погасяване по давност на задължението за връщане на заема. Тъй като акциите са джиросани на ищеца, когато Н. К. , като заемодател, вече не е имала право на принудително изпълнение, не е имала и правото по чл. 5 от Договора за залог, съдът е приел, че джирото не е породило транслативен ефект и е неоснователен искът за вписване в книгата на акционерите на правото на ищеца, като акционер за 760 бр. акции. Относно обезсилването на временните удостоверения, съдът е изложил, че те като поименна заповедна книга, материализират правото на акционера да получи записаните акции и заместват акциите до издаването им. По съображения, че в случая обезсилването на временните удостоверения, произтича от промените в капитала и в номиналната стойност на акциите и че всяко е направено в съответствие със закона – чл.187а, 200, 192 ТЗ, съдът е изложил, че придобиването на акции, на които не съответства действително записан капитал, не създава членствено правоотношение.
С оглед изложеното не може да се приеме, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос: възниква ли членство в А. след като е придобито чрез джиросване на временно удостоверение за притежание на определен брой акции от капитала, без това прехвърляне да е вписано в книгата на акционерите поради отказ на АД. Разрешеният по делото материалноправен въпрос не е изложеният от жалбоподателя, а е въпросът: има ли ищецът право на акционер върху 760 бр. акции от капитала на ответника, въз основа на джиро от 1.ІХ.2005 г. Изложеният от жалбоподателя с оглед данните по делото въпрос, е важен за него, тъй като с обжалваното решение е отхвърлен искът, предявен на основание чл. 71 ТЗ, но това не е поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по този въпрос, а поради конкретните установени по делото обстоятелства, обуславящи иска. За да получи ищецът претендираното качество на акционер за посочения брой акции, следва неговият праводател Н. К. , да е имала правото върху посочените акции, което право валидно да е прехвърлила на 1.ІХ.2005 г., което в случая не е налице и което е установено по делото след анализ на отношенията, развили се по договора за залог, сключен в обезпечение на двата договора за заем. Изводът на въззивния съд, че джирото от 1.ІХ.2005 г. не поражда транслативен ефект, по изложените съображения и във връзка с възражението на ответника за изтекла давност на задължението за връщане на заетата сума, с което е погасено правото на кредитора за принудително изпълнение на задължението, респ. правото на разпореждане с акциите, не е в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за прехвърляне на права върху акции, удостоверени с временни удостоверения, тъй като изводът за валидност на прехвърлянето, е обусловен от конкретните данни по делото, от анализ на събрания доказателствен материал по делото и съобразно доводите и възраженията на страните по конкретното дело.
Изложеният от жалбоподателя въпрос как следва да се процедира с издадените временни удостоверения след промяна размера на капитала на ТД и размера на номиналната стойност на акциите, може да е важен, но не е съществен за делото, тъй като от този въпрос не зависи изходът му. Искът по чл. 71 ТЗ е неоснователен, тъй като за ищеца не е породено правото на акционер за посочените акции въз основа на джирото от 1.ІХ.2005 г., по изложените в решението съображения. Доколкото Н. П. К. към 1.ІХ.2005 г. не е имала право на акционер за посочените акции, основано на предоставен заем, обезпечен с договор за залог върху акциите, съответно право на разпореждане с акциите с оглед клаузата на чл. 5 от договора за залог, съдът е преценил породило ли е джирото транслативен ефект и има ли ищецът права на акционер върху 760 бр. акции. Върху тези съществени изводи на въззивния съд въпросът за обезсилването на временните удостоверения и как следва то да се извърши, няма съществено отражение, поради което въпросът не е съществен за решаване на делото.
Не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Представените от жалбоподателя решения на ВКС нямат отношение към спора на страните по делото: в Решение № 1860/ 19. ХІ.2001 г. по гр.д. № 478/ 2001 г. са дадени указания да се изясни защо търговското дружество е отказало да впише в книгата на акционерите валидно извършено прехвърляне на акции, а в Решение № 327/ 14.ІV.2003 г. по гр.д. № 2650/ 2002 г. се съдържат съображения за декларативното действие на вписването в книгата за акционерите и значението на вписването, за да е противопоставимо на дружеството прехвърлянето на акции, каквито съображения са изложени и в обжалваното решение.
Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпросът по какъв начин да се процедира с издадени временни удостоверения не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по този въпрос има съдебна практика. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 83 от 25.VІ.2008 г. по т.д. № 100/ 2008 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: