О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
София, 12.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 982 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Ч” АД чрез юрисконсулт А. З. срещу решение № 205/24.07.2009 г. на Л. окръжен съд /ЛОС/ по в.гр.д. № 290/2009 г., с което е отменено отхвърлително решение на Л. районен съд /ЛРС/ по отрицателен установителен иск и е постановено друго решение, с което се приема за установено по отношение на касатора, че Л. Н. не му дължи сумата от 1527.55 лв. – стойност на неплатена електроенергия за м. януари 2004 г. със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване се визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – Л. Н. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ЛРС е сезиран с предявен отрицателен установителен иск по чл.254 вр. чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване по отношение на“Ч” АД, че Л. П. Н. не му дължи сумата от 1527.55 лв., законна лихва върху нея, 55 лв. съдебни разноски и обезсилване на издаден по ч.гр.д. № 901/2006 г. на ЛРС изпълнителен лист за същите суми. ЛРС е отхвърлил иска, а ЛОС е отменил решението му и е постановил друго, уважаващо предявения иск. ЛОС е приел, че ищецът не е бил собственик на имота, за който е начислявана електроенергия, нито ползвател на същия, респ. няма качество на потребител на електрическа енергия. Не е възникнало договорно отношение между страните при хипотезата на т. 4.2 от общите условия на „Е” ЕАД, чиито правоприемник е ответникът, при което не следва да се ангажира отговорността на ищеца за неплатена електроенергия..
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Визира „тълкуване на нормативна уредба, което следва да се изостави като неправилно” без да се сочи конкретно разпоредба от нормативен акт, който има предвид, излага общи основания за неправилно, според него, установена фактическа обстановка и неправилно приложение, пак според него, спрямо така установените факти на общите условия, ЗЕ и НППРМПП /отм./. Очевидно се има предвид само крайния резултат на спора като се излагат доводи за противоречиво разрешаване от съдилищата. Посочената съдебна практика – осем решения на СРС, СГС и САС касаят различни казуси, неидентични с настоящия казус – коригиране на дължима електроенергия поради нейното неправилно отчитане, какъвто не е настоящият случай и др. Освен това част от приложените решения подлежат на обжалване, т.е. липсват доказателства, че са влезли в сила /решение от 20.02.2009 г. на СГС и др./, което не е основание и при противоречиво разрешаване на конкретен въпрос да е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Всички доводи на касатора са по същество оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основание по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и по чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото законодателят разграничава двата вида основания и последователността за произнасяне по тях, в производство по чл.288 по допускане на касационно обжалване, регламентирано от чл.280 ал.1 ГПК, съдът няма правна възможност да се произнася по основания по чл.281 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ЛОС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205/24.07.2009 г. на Л. окръжен съд по в.гр.д. № 290/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.