О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
гр. София, 11.08.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети август, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1609 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на касатора [фирма] за изменение на постановеното по делото определение №380 от 20.05.2016 г. в частта му за разноските, чрез оставяне без уважение искането на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на представен по делото документ, установяващ заплащането им, евентуално чрез намаляване поради прекомерност, на присъдените в полза на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 460 лв.
Ответникът по молбата и по касационната жалба – А. А. В. заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите, обективирани в искането, намира следното:
Молбата е процесуално допустима.
Подадена е в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице – с определението, чието изменение се иска, молителят е осъден да заплати на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 3 460 лв. и тъй като молителят не претендира присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо да е представил списък на разноските с оглед процесуалната допустимост на молбата му по чл.248 от ГПК.
От друга страна ответникът по касация е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя-жалбоподател, поради което последният не би могъл да направи искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание на определението, с което не е допуснато касационно обжалване и са присъдени разноски.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
Установява се от приложения към отговора на касационната жалба договор за правна помощ и съдействие от 07.05.2015 г., че уговореното в него адвокатско възнаграждение в размер на 3 460 лв., е заплатено от ответника по касация изцяло и в брой при подписването на договора. В този смисъл наведените в молбата доводи за липса на доказателства, установяващи заплащането на възнаграждението не могат да се споделят, респективно с оглед изхода на правния спор – недопускане до касация на обжалваното решение, се обосновава извод за дължимост от касатора на направените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Основателни са обаче доводите на молителя, че производството по чл.288 от ГПК пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност. По изведените от касатора в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда, е налице трайно установена съдебна практика, включително задължителна такава на ВКС, както е прието в определението, чието изменение се иска, а правната защита на ответника в касационното производство се е изразила само в изготвянето на отговор на касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3 от ГПК, без явяване в съдебно заседание.
С оглед изложеното присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер 3 460 лв. се явяват прекомерни, с оглед размера на цената на предявения по делото иск от 19 163 евро /37 479.57 лв./, поради което и следва да се намалят до минималния размер, предвиден в чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата от 1 240.79 лв., като в този смисъл следва да се измени и постановеното по делото определение №380 от 20.05.2016 г. в частта му за разноските.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение №380 от 20.05.2016 г. по т.д.№1609/2015 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, като
НАМАЛЯВА присъдените в полза на А. А. В. разноски за адвокатско възнаграждение от 3 460 лв. на 1 240.79 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК в останалата й част.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.