О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 14.02.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1091 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. В. П. от [населено място], срещу решение от 24.07.2012г., постановено по в.гр.д.№1710/2012г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение от 02.05.2012г. по гр.д.№12904/2011г. на Районен съд – Варна за отхвърляне на предявените от В. В. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Професионална гимназия по машиностроене и транспорт- В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от В. В. П. срещу Професионална гимназия по машиностроене и транспорт- В. искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №РД-08-154/01.07.2011г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение в щата; за възстановяване на заеманата длъжност „младши възпитател” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание – съкращение в щата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят В. В. П. поддържа, че въззивният съд е разрешил въпроса: „налице ли е реално съкращение на щата след като трудовата функция на уволнената възпитателка от общежитието на Професионална гимназия по машиностроене и транспорт-В. В. В. П. се запазва изцяло и в непроменен вид, а след уволнението й се изпълнява по график от други преподаватели в гимназията” при противоречива съдебна практика. С приложените решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, на които касаторът се позовава, не е разрешен поставения от касатора въпрос /дали е реално съкращение в щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност се разпределят за изпълнение от други длъжности/. Представените определения по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване не представляват доказателство за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въззивното решение е постановено в съответствие с приетото с представеното решение №184 от 02.06.2011г. по гр.д.№803/2010г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, че съкращаване в щата има както при намаляване бройките работници или служители, така и само при реална промяна на трудовите функции на съответстващите бройки по щатното разписание. Прието е, че във втората хипотеза попадат както случаите, когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностна характеристика на старата длъжност /напр. когато трудовите функции са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика, какъвто е и настоящият случай/. Въззивното решение е постановено в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС. Поради наличие на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос, която практика не се нуждае от промяна, не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер 150лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.07.2012г., постановено по в.гр.д.№1710/2012г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА В. В. П. да заплати на Професионална гимназия по машиностроене и транспорт сумата 150лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: