1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 15.04. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4107/ 2018 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ж. Б. Т. и С. Г. Т. чрез адв. Д. В. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-50 от 29.05.2018 г. по въззивно гражданско дело 452/2018 г., с което е потвърдено решението на Карнобатския районен съд № 3 от 10.01.2018 г. по гр.д. № 1030/2016 г..
Ответниците Ж. Д. З. и И. М. С. не изразяват становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и съдържа приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на Карнобатския районен съд № 3 от 10.01.2018 г. по гр.д. № 1030/2016 г., с което са отхвърлени негаторните искове на Ж. Б. Т. и С. Г. Т. срещу Ж. Д. З. и И. М. С. за премахване на построените в УПИ № ….. – ….. в кв. ….. по ЗРП на [населено място] в лятна кухня и гараж, попадащи в собствения на ищците имот УПИ ….. -….. , в кв. ….. по ЗРП на [населено място] и построени на границата между двата имота, както и за преустановяване на незаконните действия на ответниците по завземане на 20 кв.м. от имота на ищците. Въззивният съд е приел, че след като е постигнато съгласие между наследодателите на собствениците на съседните имоти по повод отношенията им и при липса на промяна в продължение на дълъг период от време техните наследници не могат чрез предявяване на претенция по чл. 109 ЗС да променят фактическото положение. Отделно от това е посочил, че кухнята и гаражът, чието премахване се иска, отговарят на условията на пар. 16 от ПР на З. и са търпими строежи.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, според която съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства, относими към правния спор – решение № 27 от 02.02.2015г. по гр.д.№ 4265/2015г. на ВКС, ІV г.о. Касаторите обосновават противоречието с необсъждане в конкретния случай на възраженията във въззивната жалба относно доказателствената сила на представеното удостоверение за търпимост и невъзможността да се правят преустройства, надстройки или смяна на предназначението на незаконен строеж като поддържат, че по този въпрос също е нарушена практиката на ВКС – решение № 238 от 17.07.2012г. по гр.д.№ 1081/2012г. на ВКС.
По тези въпроси не е налице основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като посочената от касаторите съдебна практика не е нарушена. Въззивният съд е обсъдил всички доводи във въззивната жалба и е извършил собствена преценка на доказателствата. Съдът не се е позовал на удостоверението за търпимост на постройките, издадено на основание §16 ал.1 ПЗР ЗУТ, а на събраните по делото доказателства, включително и заключението на вещото лице, че гаражът и лятната кухня са в имота на ответниците, на границата на уличната и страничната регулационна линия и са заснети в плана от 1982г. което доказва, че са изградени преди 1987г. Така изложените от въззивния съд мотиви са съобразени с посоченото от касаторите решение № 238 от 17.07.2012г. по гр.д.№ 1081/2012г. на ВКС, в което също е прието, че в производството по чл. 109 ЗС съдът може да извърши инцидентна проверка за валидност на административните актове като сам да прецени доколко строежът е търпим и дали той пречи на ищеца на упражнява правото си на собственост.
Освен по съображения за търпимост на строежа, въззивният съд е направил и друг извод, на който е отдал решаващо значение, за да приеме, че негаторният иск е неоснователен – даденото съгласие от праводателите на спорещите страни, постройките да останат на регулационната линия на двата имота. Това съгласие е обективирано чрез подписване на изготвената проекто-скица за прокарване на страничната регулационна линия. Въз основа на тази скица междинната регулационна линия, разделяща бившия имот пл.№….. , от който са образувани имотите на ищците и на ответниците през 1960г. е изменена през 1976г. по старата кадастрална линия , минаваща по тухления зид на съществуващите сгради. При така даденото съгласие за изменение на регулацията съдът е приел, че ищците не могат да претендират премахване на постройките. Този решаващ извод е в съответствие с практиката на ВКС , цитирана от въззивния съд – решение № 122 от 6.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6600/2013 г., I г.о. , в което е прието, че ако постройката е изградена със съгласието на собственика на съседния имот и търпяна от него в продължение на дълги години, неговият правоприемник не може впоследствие да иска премахването й. Точно такава е и разглежданата хипотеза, поради което не е налице поддържаното от касаторите основание за допускана на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІІ-50 от 29.05.2018 г. по въззивно гражданско дело № 452/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: