О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София 17.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1006 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. З.- н-к отдел”ПН”при М.-С. срещу решение № 65 от 18.03.11г.,постановено по в.гр.дело № 103/11г.на Окръжен съд – Хасково,с което е потвърдено решение № 215 от 4.11.10г.,постановено по гр.дело № 421/10г.на Районен съд- Свиленград.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ,предявени от Г. Ф. М..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи бланкетно хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и се съдържат оплаквания за неправилност на решението –доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд,че работодателят не е доказал законосъобразността на извършения подбор по чл.329 КТ; както и че лицето е трудоустроено и се ползва от закрилата на чл.333 ал.1 т.2 КТ.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Г. М. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Такъв въпрос не може да бъде изведен от твърдението за наличието му. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезата по т.1 от чл.280 ал.1 ГПК.
Съдържащите се в изложението оплаквания за неправилност на решението представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК,които биха подлежали на обсъждане при вече допусната касация,но не са относими към допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 65 от 18.03.11г.,постановено по в.гр.дело № 103/11г.на Окръжен съд – Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.