3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
[населено място] 19. 02. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5536 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Българска агенция за безопасност на храните, чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 16.01.2014г., постановено по гр.д.№355/2013г. на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено решение от 25.07.2013г. по гр.д. №550/2012г. на Окръжен съд – Бургас за уважаване на предявените от Б. В. О. и М. В. О. искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Б. В. О. и М. В. О. не вземат становище.
Постъпила е частна жалба от Б. В. О. и М. В. О., чрез процесуален представител адв.К., срещу допълнително решение от 19.03.2014г. по гр.д.№355/2013г. на Апелативен съд-Бургас, представляващо определение, с което е оставена без уважение молбата им за допълване на постановеното въззивно решение в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба Българска агенция за безопасност на храните, не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3, вр. чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Б. В. О. и М. В. О. искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „дължи ли се обезщетение на съсобственик на недвижим имот по чл.59 ЗЗД за ползването на целия имот от лице, което е сключило договор за наем с другия съсобственик, до момента, в който претендиращия изцяло обезщетението съсобственик е придобил чрез делба собствеността върху ползвания имот в пълен обем”, „дали реституентите, придобили като обезщетение съсобствен дял в имот, могат да претендират обезщетение за неоснователно обогатяване от лице, ползващо имота по договор за наем с другия съсобственик”. Първият от поставените въпроси не е разрешен с въззивното решение и не е стоял за разрешаване, т.к. видно от съдържанието на исковата молба и на съдебното решение, претенциите са за обезщетение за лишаване от ползването на идеални части от недвижим имот-сграда в [населено място], придобити в обезщетение по чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ, а не за целия имот. Вторият от поставените въпроси също не е от значение за конкретното дело, предвид данните по което /протоколни решения на Общински съвет -Бургас, настанителни заповеди на кмета на [община] и сключени въз основа на тях договори между общината и Регионална ветеринарно медицинска служба-Бургас/ имотът-частна общинска собственост, е бил предоставен на регионалната служба за безвъзмездно ползване за срок от три години, като срокът на договорите е изтекъл преди началото на исковия период по делото.
Касаторът поставя въпрос: „дали при иск за обезщетение по чл.59 ЗЗД ищецът може да претендира обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот от трето лице не до момента на реалното фактическо предаване на държането на имота, а до момента на по-късното удостоверяване на освобождаването с нарочен приемо-предавателен протокол”. Поставеният въпрос не е разрешен с въззивното решение, с което е прието, че реалното фактическо предаване на държането на имота е извършено на 19.07.2011г., както е посочено в приемо-предавателния протокол. Прието е също, че и от писмото на л.108 от делото не се установява по-ранно фактическо предаване на държането на имота. Правилността на тези изводи не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По частната жалба на Б. В. О. и М. В. О., Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че няма основание за допълване на решението в частта за разноските с оглед изхода на въззивното производство, образувано по жалби и на двете страни.
Определението е неправилно.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК на въззивниците-ищци се следват разноски в размер на 6882,45лв., а на въззивника-ответник – 808,36лв., или разноски по компенсация – на въззивниците-ищци – сумата 6074,09лв. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и на въззивниците-ищци бъдат присъдени разноски за въззивното производство по компенсация в размер на сумата 6074,09лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.01.2014г., постановено по гр.д.№355/2013г. на Апелативен съд-Бургас.
ОТМЕНЯ допълнително решение от 19.03.2014г. по гр.д.№355/2013г. на Апелативен съд-Бургас, представляващо определение, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Българска агенция за безопасност на храните да заплати на Б. В. О. и М. В. О. сумата 6074,09лв. – разноски по компенсация по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: