– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 188
гр. София 19.04.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 23.03.2016 (двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1222 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 280/15.01.2016 година, подадена от непълнолетния E. Р. Д. със съгласието на майка му И. Е. Д., чрез адвокат Р. Д. Д. от ВАК, срещу определение № 871/30.12.2015 година на Апелативен съд В., търговско отделение, постановено по ч. т. д. № 772/2015 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд В. е оставил без уважение подадената от непълнолетния E. Р. Д. със съгласието на майка му И. Е. Д., чрез адвокат Р. Д. Д. от ВАК, срещу постановеното по т. д. № 1541/2011 година по описа на Окръжен съд Варна разпореждане № 8601/28.08.2015 година, частна жалба с вх. № 30 196/09.10.2015 година. В частната касационна жалба са развити доводи за това, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че не е било съобразено, че с молба от 28.05.2015 година касаторът е отстранил нередовностите на върнатата от първоинстанционния съд с обжалваното разпореждане частна жалба, поради което не са били налице предпоставките за връщането й. Излагат се и доводи за това, че неправилно не е приет довода на жалбоподателя за липса на мотиви към постановеното по т. д. № 1541/2011 година по описа на Окръжен съд Варна разпореждане № 8601/28.08.2015 година и жалбата срещу него е оставена без уважение. Направено е искане обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане на Окръжен съд Варна да бъдат отменени и делото да бъде върнато за администриране на частната жалба, която е предмет на първоинстанционното разпореждане. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът развива доводи за това, че е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основание за допускане на частната му касационна жалба до касационно обжалване.
Насрещната страна по частната касационна жалба О. б.” АД [населено място] не е подала отговор и не е изразила становище по допустимостта и основателността на същата.
Касаторът е бил уведомен за обжалваното определение на 08.01.2016 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 280/15.01.2016 година. Предвид на това е спазен установения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. В жалбата е посочено, че същата се подава от И. Е. Д. като законен представител на E. Р. Д., чрез адвокат Р. Д. Д.. Към момента на подаването на жалбата касаторът е непълнолетен, поради което може да извършва процесуалните действия лично със съгласието на родителите си. Затова и жалбата е трябвало да се подаде от негово име със съгласието на родителя И. Е. Д., а не от нея като законен представител на жалбоподателя. В тази си част частната касационна жалба преповтаря частната жалба с вх. № 30 196/09.10.2015 година, по повод на която е постановено обжалваното определение. Непълнолетието на касатора е било факт и към момента на подаване на тази жалба, поради което с молба с вх. № 33 390/09.11.2015 година е уточнено, че тя се подава лично от E. Р. Д. със съгласието на майка му И. Е. Д., чрез адвокат Р. Д. Д. от ВАК, като е представено и пълномощно на процесуалния представител за това (лист 12-ти от ч. т. д. № 772/2015 година по описа на Апелативен съд В.). В последното е общо и включва възможността процесуалния представител да подава жалби срещу постановените в производството съдебни актове. Именно това е направено с частната касационна жалба с вх. № 280/15.01.2016 година, която е подадена от надлежно упълномощения процесуален представител. Извършеното от него процесуално действие е в кръга на представителната му власт и затова трябва да се счита упражнено в полза на упълномощителя. С оглед на това посочването, че частната касационна жалба се подава от И. Е. Д. като законен представител на E. Р. Д., чрез адвокат Р. Д. Д. представлява допусната при изготвянето на жалбата техническа грешка, която не оказва влияние на нейната допустимост, доколкото и в двата случая жалбата се подава от името на E. Р. Д., чрез надлежно упълномощен от него процесуален представител. Затова същата е подадена от надлежна страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 284 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С определение № 1177/30.03.2015 година на Окръжен съд Варна, постановено по т. д. № 1541/2015 година е отменено допуснатото в полза на E. Р. Д. и останалите ищци в производството обезпечение, чрез спиране на производството по изпълнително дело № 20117110400160/2011 година по описа на Д. П.-Я., частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Варна, вписана под № *** в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители. Подадената срещу това определение от касатора частна жалба с вх. № 13 815/05.05.2015 година е била върната от Окръжен съд Варна с разпореждане № 5514/03.06.2015 година, постановено по посоченото дело, поради неотстраняване на нередовностите й в определения за това срок. Срещу това разпореждане е била подадена частна жалба с вх. № 21 124/03.07.2015 година. Същата е била оставена без движение с разпореждане № 6801/07.07.2015 година като на жалбоподателите е бил даден едноседмичен срок от съобщението, в който да представят по делото доказателства за внесена държавна такса по сметка на Апелативен съд В. в размер на 15.00 лева като изрично е указано, че при неизпълнение на това задължение жалбата ще бъде върната. Частните жалбоподатели са били уведомени за задължението си за внасяне на държавна такса на 17.08.2015 година като не са изпълнили същото в определения от съда срок за това. Съобразявайки се с това съставът на Окръжен съд Варна е постановил разпореждане № 8601/28.08.2015 година, с което на основание чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върнал частната жалба. Разпореждането е било обжалвано пред Апелативен съд В. и е потвърдено с определението, предмет на сегашното производство. В него е прието, че частната жалба е била оставена без движение поради констатирана от администриращия съд нередовност, а именно неизпълнение на изискванията по чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 261, т. 4 от ГПК. Посочено е, че на жалбоподателя е даден едноседмичен срок от съобщението да отстрани посочената нередовност. Съобщението за това било връчено на 17.08.2015 година, като в определения от съда срок указанията не са били изпълнени. След като констатирал това, първоинстанционният съд постановил разпореждането за връщане на частната жалба. Тъй като даденото на страната указание за отстраняване на нередовности на частната жалба е било едно единствено, а именно за внасяне на изискуемата се държавна такса, не могло да бъде споделена тезата на частния жалбоподател, че обжалваният съдебен акт страна от липсата на мотиви, защото в него не е посочено кои указания на съда не са изпълнени.
С постановеното по т. д. № 1541/2011 година по описа на Окръжен съд Варна разпореждане № 8601/28.08.2015 година е върната подадената от E. Р. Д. със съгласието на майка му И. Е. Д., чрез адвокат Р. Д. Д. от ВАК частна жалба с вх. № 21 124/03.07.2015 година срещу постановеното по същото дело разпореждане № 5514/03.06.2015 година. Затова същото подлежи на обжалване по силата на изричната разпоредба на чл. 262, ал. 3 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Освен това с него се прегражда възможността за разглеждане на подадената срещу постановеното по т. д. № 1541/2011 година по описа на Окръжен съд Варна разпореждане № 5514/03.06.2015 година частна жалба с вх. № 21 124/03.07.2015 година. Затова определение № 871/30.12.2015 година на Апелативен съд В., търговско отделение, постановено по ч. т. д. № 772/2015 година, с което разпореждане № 8601/28.08.2015 година по т. д. № 1541/2011 година по описа на Окръжен съд Варна е потвърдено, е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В тази връзка към подадената от E. Р. Д. със съгласието на майка му И. Е. Д., чрез адвокат Р. Д. Д. от ВАК частна жалба с вх. № 280/15.01.2016 година е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което се твърди, че с обжалваното определение съставът на Апелативен съд В. се е произнесъл по правния въпрос за това дали е необходимо определението, с което се връща жалбата, поради неизпълнение на указаните за изпълнение уточнения, да бъде мотивирана, който е обусловил правните му изводи. Искането за допускане на касационно обжалване на определението по този въпрос е мотивирано с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като по отношение на него липсвала съдебна практика. Така поставения от касатора въпрос е бил разглеждан от въззивния съд, доколкото в частната жалба срещу разпореждане № 8601/28.08.2015 година е имало оплакване за липса на мотиви към него. Затова в обжалваното определение е даван отговор на въпроса, но това не е достатъчно, за да се допусне касационно обжалване на същото по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК се допуска когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяването на тази практика с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също така и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да може да се създаде съдебна практика по прилагането им или същата да бъде осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въпросът за съдържанието на определението и за задължението на съда да излага мотиви към същото е уреден в разпоредбата на чл. 254 от ГПК, която разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване. Освен това за задължението на съда по чл. 236, ал. 2 от ГПК да излага мотиви към решението си е налице установена в решение № 101/03.06.2015 година, постановено по т. д. № 1740/2014 година по описа на ВКС, ТК, І т. о.; решение № 646/12.10.2010 година, постановено по гр. д. № 1210/2009 година, решение № 166/15.07.2013 година, постановено по гр. д. № 1285/2012 година и решение № 283/14.11.2014 година, постановено по гр. д. № 1609/2014 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а и в множество други решения съдебна практика. Същата е приложима и към задължението на съда по чл. 254, ал. 1 от ГПК да мотивира определението си, с което отхвърля искането на страната, при отчитане на изр. 2-ро от тази разпоредба като не се нуждае от изменение или осъвременяване. Поради това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд В. по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. При постановяването му въззивният съд се е съобразил както с разпоредбата на чл. 254, ал. 1 от ГПК, така и с посочената съдебна практика като е посочил направените с частната жалба твърдения и искания и е изложил съображения защо счита обжалваното разпореждане за правилно. При това е разгледано и твърдението на касатора за незаконосъобразност на постановеното по т. д. № 1541/2011 година по описа на Окръжен съд Варна разпореждане № 8601/28.08.2015 година, поради липса на мотиви. Въззивният съд е приел, че разпореждането (както твърди и касатора) трябва да бъде мотивирано, а не обратното, като това изискване е било спазено, поради което твърдението на частния жалбоподател за противното не е основателно. С оглед на това така формулирания от касатора правен въпрос не обуславя допускането на касационно обжалване на определението на Апелативен съд В., доколкото не е прието, че разпореждането не трябва да се мотивира. Същият е свързан с правилността на изводите на въззивния съд и може да представлява основание за касационно обжалване на определението по чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като както е посочено в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС се касае до две различни основания, които не се припокриват.
С оглед на това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд В. и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 871/30.12.2015 година на Апелативен съд В., търговско отделение, постановено по ч. т. д. № 772/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.