ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 188
[населено място] 19.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2555/2016 година.
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 2256/27.02.2017 г. на [фирма],гр. София, с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение № 106 от 24.02.2017 г. по ч.т.дело № 2555/2016 г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.
Ответниците по молбата, чрез пълномощника им – адв. П. Б. са на становище, че същата е недопустима, като е разгледана и нейната неоснователност.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. В тази насока необосновано е разбирането на ответниците по нея за това, че представянето на списък по чл.80 ГПК е предпоставка за реализиране на допълване на решението в частта за разноските. За разлика от втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК, при която, след като съдът е определил дължимите разноски е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, при допълването не се иска изменение, а произнасяне по валидно заявено искане, по което то липсва. По тази причина и правната последица, установена с чл.80 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване- т. 8 ТР ОСГТК №6/12г. Фактически необосновано е и възражението за подаване на молбата по чл.248, ал.1 ГПК извън срока указан в нормата. Този извод се налага поради постановяване на определението, чието допълване се иска на 24.02.2017г.,като молбата е постъпила в канцеларията на ВКС на 27.02.2017г. т.е. в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество същата е основателна.
С определение № 106 от 24.02.2017 г. по ч.т.дело № 2555/2016 г. на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване на определение № 3314 от 04.10.2016 г. по гр.д. № 4130/2016 г. на Софийски апелативен съд, като висящността на производството, приключила с посоченото определение е била обусловена от подадена частна касационна жалба от И. П. А., като майка и законен представител на В. В. Д. и М. В. Д.. Ответникът по касация – настоящ молител, е заявил своевременно искане за присъждане на направените в частното касационно производство разноски с отговора на частната касационна жалба, като е представил както пълномощно, така и договор за правна зашита и съдействие, от които се установява, че страните са се договорили, а [фирма], [населено място] е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, определя правото на разноски на ответника, съразмерно с отхвърлената част на иска, поради което същите следва да бъдат присъдени.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПЪЛВА определение № 106 от 24.02.2017 г. по ч.т.дело № 2555/2016 г. на Върховен касационен съд, І т.о., като ОСЪЖДА И. П. А., като майка и законен представител на В. В. Д. и М. В. Д., да заплати на [фирма],гр. София направените пред Върховния касационен съд, разноски в размер на 900 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: