О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 21.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1079 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат Е. Г., с вх.№6 600 от 25.10.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу решение№1235 от 21.09.2012 г. по в.гр.д.№331/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 01.02.2012 г. по гр.д.№798/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ХХІІ състав, с което са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 във вр. с чл.187 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу [община] за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца вреди-пропуснати ползи в размер на средния пазарен наем за времето от 12.10.2007-12.02.2010 г., вследствие на неизпълнение през този период на задължението на О., в качеството й на продавач по 3 договора за замяна, сключени между страните на 12.10.2007 г., да предаде незабавно на купувача по тези договори, деветте броя заменени недвижими имоти /предаването им е осъществено едва на 11.02.2010 г./, както и за заплащане на лихва за забава върху търсеното обезщетение. С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че в нормата на чл.187 ЗЗД не се съдържа срок за изпълнение на задължението за предаване на имотите, поради което ответната община би могла да се счита за изпаднала в забава едва след поискване на изпълнение съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД. В конкретния случай забавата е настъпила след изтичане на дадения 7 дневен срок с отправената от ищцовото дружество нотариална покана, връчена на общината на 06.01.2010 г., т.е считано от 14.01.2010 г. И тъй като задължението е търсимо, а отправената покана не съдържа конкретизация относно мястото на изпълнение, до датата на самото предаване на имотите на 11.02.2010 г , общината не е поставена в забава.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.187 ЗЗД, съгласно който задължението на продавача за предаване на вещта не е обвързано от общите правила за падеж на задълженията. Формулира следния материалноправен въпрос „Задължението за предаване на продадената вещ по чл.187 ЗЗД търсимо задължение ли е и кога настъпва забавата за продавача”, при подържано допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, с изключение на отхвърлителната му част за обезщетението за имота на [улица] размер на 9 666.43 лв. и за лихва за забава върху него в размер на 1 209.93 лв. и за обезщетението за имота за [улица] размер на 7 805.84 лв. и за лихва за забава върху него в размер на 977.05 лв.
Ответната община оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Касационната жалба срещу въззивното решение, в частта, с което е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение за исковете за обезщетение за имота на [улица] размер на 9 666.43 лв. и за лихва за забава върху него в размер на 1 209.93 лв., както и за обезщетение за имота за [улица] размер на 7 805.84 лв. и за лихва за забава върху него в размер на 977.05 лв. на основание чл.280, ал.2 ГПК е недопустима. Исковете са с цена под 10 000 лв., обжалваното решение е постановено по търговско дело, тъй като вземанията за главниците произтичат от търговски сделки.
В останалата част обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Формулираните правни въпроси са от значение за изхода на делото, но не е налице подържаното допълнително основание за достъп до касация-чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Отговорите на поставените въпроси се съдържат в нормите на закона, които са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване. Съгласно чл.68, б.”б” ЗЗД задължението да се предаде индивидуално определена вещ, което действие означава прехвърляне на фактическата власт върху нея, трябва да бъде изпълнено в местонахожданието на вещта. И тъй като кредиторът трябва да потърси изпълнение на място, различно от своето седалище, задължението е търсимо.
Същото се отнася и до падежа на задължението за предаване на заменените вещи. Сключените между страните сделки са търговски. Едната страна е търговско дружество и те са сключени от него по занятие с оглед предмета му на дейност/чл.286, ал.1 ТЗ/. Разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни- чл.187 ТЗ. Съгласно препратката на чл.223 ЗЗД правилата за продажбата се прилагат и при замяната. При търговската продажба изпълнението на задължението за предаване на стоката е обвързано с уговорен срок, което означава че липсва законов срок за изпълнение на това задължение. Ако липсва уговорен срок, какъвто е и настоящият случай, купувачът може да поиска предаването й в разумен срок-чл.319 ТЗ.
С оглед изхода на делото на основание чл.87, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК във вр. с чл.9, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед общата цена на предявените искове в размер на 176 144.92 лв. в полза на общината ще следва да се присъди сумата 2 979.67 лв. дължимо адвокатско възнаграждение
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], срещу решение№1235 от 21.09.2012 г. по в.гр.д.№331/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 01.02.2012 г. по гр.д.№798/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ХХІІ състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на [фирма] срещу [община] за обезщетение за имота на [улица] размер на 9 666.43 лв. и за лихва за забава върху него в размер на 1 209.93 лв., както и за обезщетение за имота за [улица] размер на 7 805.84 лв. и за лихва за забава върху него в размер на 977.05 лв.
Определението в тази си част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до касатора пред друг състав на ВКС, ТК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1235 от 21.09.2012 г. по в.гр.д.№331/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 01.02.2012 г. по гр.д.№798/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, ХХІІ състав в останалата част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на [община] сумата 2 979.67 лв. разноски по делото.
Определението по чл.288 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: