О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 26.04.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 720 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 27.07.2015 год. по гр. д. № 16400/2013 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 17.06.2013 год. по гр. д. № 40572/2011 год. на Софийския районен съд в частта му, с която делбеният имот, представляващ апартамент № 170 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В”, ет. 9, със застроена площ 92.07 кв. м., заедно с таванско помещение № 33 и 2.398 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, е изнесен на публична продан и вместо това постановил друго, с което разпределил обособените от делбения имот два такива, като поставил в дял на Б. В. В. апартамент № 170, със застроена площ 73.58 кв. м., състоящ се от дневна, спалня, кухня-столова, баня с тоалетна, антре и две тераси, таванско помещение № 33, заедно с 1.87 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, с пазарна оценка 58 400 лв., а на съделителя С. Д. Х. поставил в дял ателие № 170А, със застроена площ 20.43 кв. м., състоящо се от ателие, антре, баня с тоалетна, заедно с 0.52 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, с пазарна оценка от 18 300 лв. Осъден е съделителят Б. В. В. да заплати на С. Д. Х. сумата 1 700 лв. за уравнение на дела му.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от С. Д. Х., чрез пълномощника му адв. Р. Ш., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон относно извода за поделяемост на допуснатия до делба имот на два самостоятелни обекта и способа на извършване на делбата чрез разпределението им между съделителите с искане същото да бъде отменено, като вместо това делбеният имот бъде изнесен на публична продан. Касаторът претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, свързан с възможността за разделяне на съсобствения имот на самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените и въз основа на какви обстоятелства се прави тази преценка. Касаторът поддържа, че въззивният съд, въпреки изразеното от експертите по техническата експертиза становище, че преустройството изисква влагане на значителни средства, надвишаващи 10% от стойността на делбения имот, приел делбата да се извърши чрез разпределение на обособените от имота два самостоятелни обекта, което разрешение противоречи на съдебната практика – т. 5 от ППВС № 7/73 год., решение № 541 от 8.07.2005 год. по гр. д. № 216/2005 год. на ВКС, І г. о., решение № 807 от 3.12.2004 год. по гр. д. № 545/2004 год. І г. о., решение № 805 от 12.12.2003 год. по гр. д. № 508/2003 год. и решение № 173 от 16.03.2004 год. по гр. д. № 485/2003 год. І г. о., в които се приема, че преустройството е значително и създава неудобства, по-големи от обикновените, когато стойността му надвишава 10% от стойността на допуснатия до делба имот. Такова е становището и в посочените Р 826 от 22.11.2010 год. по гр. д. № 257/2009 год. І г. о., Р № 102 от 19.07.2013 год. по гр. д. № 490/2012 год. І г. о., като последното посочва и значението на инвестиционния проект и предвидените в него изменения в отделните му части, какъвто в настоящия случай не е изготвен във всичките му части. В тази връзка е поставен и вторият въпрос в изложението, относим към представянето на одобрен инвестиционен проект за разделянето и преценката му от съда относно спазване на техническите правила и норми за разделянето на имота. Относно упражняването на съдебен контрол върху одобрения проект е налице позоваване на влязло в сила решение по гр. д. № 32/11 год. на ВС, [населено място] и гр. д. № 4212/2009 год. на Районен съд, гр. Ст. З. /последното без данни да е влязло в сила/.
Ответникът по касационната жалба Б. В. В. не е взел становище.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав прие следното:
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното решение в частта му относно способа на извършване на делбата на съсобствения между страните апартамент – изнасянето му на публична продан, и вместо това да приложи разпределение на обособените от него два самостоятелни дяла, съгласно чл. 353 ГПК, приел, че делбеният имот е реално поделяем на два дяла, като допуснатите по делото технически експертизи са предвидили два варианта на това разделяне. Установено е, че същите са одобрени от главния архитект на общината, като е изразено становище, че и двата варианта на разделянето не засягат конструктивната част на сградата. Изяснено е от вещите лица във въззивното производство, че преустройствата в архитектурно-строително отношение са минимални, преустройството във ВиК и ел. инсталацията също няма да доведат до значителни неудобства с оглед наличието на две инсталационни шахти и наличието на ел. табло на етажната площадка, което ще способства при изпълнение на разделянето на инсталациите за двата обособени след разделянето на имота обекти съгласно проектите. Въззивният съд е съобразил притежаваните от страните различни дялове в съсобствеността и обосновавайки извода си с целта на делбата всеки от съделителите по възможност да получи в натура своя дял, регламентиран в чл. 69, ал. 2 ЗН, е разпределил новообразуваните обекти при минимално парично уравнение в дяловете.
Въззивният съд се е съобразил в решението си със закона и утвърдената съдебна практика относно избора на способа за ликвидиране на съсобствеността, като изнасянето на публична продан се прилага като крайна мярка – при неподеляемост на имота и когато същият не може да бъде поставен в един от дяловете, съгласно чл. 348 ГПК. При установената по делото възможност за поделяемостта на делбения имот на два самостоятелни дяла и с оглед принципа на делбата всеки от съделителите да получи в натура своя дял е постановил решението си за извършването на делбата чрез разпределение на двата самостоятелни имота, получени при разделянето на делбения имот чрез преустройството, предвидено в представения одобрен инвестиционен проект. Изводът, че обособяването на самостоятелните обекти е възможно без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените съдът е обосновал и със заключението на тройната техническа експертиза и устните обяснения на вещите лица, че стойността на ремонтните работи по обособяването не би надвишила 10 % от стойността на имота, и в двата предвидени варианта. Обратно становище не е поддържано от касатора, поради което и при данните за одобрен от архитекта на района, съгласно чл. 203, ал. 1 ЗУТ инвестиционен проект по разделянето на делбения имот, както и при заключението на експертите, че разделянето не би създало по-големи от обикновените неудобства, свързани с реализирането на проектите по разделянето на двата нови обекта, в т. ч. и по отношение на ВиК и ел. инсталациите, т. е. по проектите, касаещи тяхната експлоатация, а не самото разделяне, поставеният от касатора въпрос № 1 в изложението не е разрешен в противоречие с представените от касатора решения. Същият по своята същност представлява оплакване против извода на съда с оглед съдържащата се в мотивите му неточност по отношение стойността на средствата за преустройството, което обаче не следва да бъде обсъждано в настоящето производство, доколкото е в противоречие както с данните по делото, така и с останалата част от изложените съображения на съда. Изводът за поделяемост на делбения имот всъщност е обоснован с наличието на одобрен проект за разделянето, съгласно изискването на чл. 203, ал. 1 ЗУТ и чл. 39, ал. 2 ЗС при липса на данни за значителни преустройства с оглед стойността на необходимите за разделянето средства и неудобства по-големи от обикновените, а и при липса на такива твърдения /самият касатор в първоинстанционното производство е поддържал становище за предприемане на действия по изготвяне на инвестиционен проект за разделянето на имота, за което обаче е поддържал да са били налице пречки от другия съделител/. Както е посочено и в представеното решение № 102 от 19.07.13 год. по гр. д. № 490/12 год. І г. о., законът /чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203, ал. 1 ЗУТ/ не установява количествен критерий за това кога преустройството следва да се определи като значително, това е фактически въпрос и се решава конкретно във всеки отделен случай. В съдебната практика, на която се позовава и касаторът, е приет като критерий за тази преценка стойността на средствата, необходими за преустройството, да не надхвърлят с повече от 10 % стойността на преустройствения обект, което в настоящия случай е налице с оглед обясненията на вещите лица по приетата тройна техническа експертиза.
Поставеният от касатора въпрос относно представянето на одобрен инвестиционен проект за разделянето, преценката му от съда по отношение спазване на техническите правила и норми за разделянето на имота, както и относно упражняването на съдебен контрол върху одобрения проект също не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същите представляват оплаквания за неправилност на направения от съда извод за поделяемостта на делбения имот при наличието на предпоставките по чл. 203, ал. 1 ЗУТ, при липса на обсъждане на въпроса за отделните части по одобрения проект и при приетото по делото заключение на техническата експертиза, въз основа на което е направен и извода на съда за възможността за обособяване на два отделни обекта без значително преустройство и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Позоваването на цитираното решение № 102 по гр. д. № 490/12 год. І г. о. /както и на останалата съдебна практика/ е неуместно с оглед на това, че направения в него извод е обоснован от различни факти, в т. ч. и невъзможност на експертизата да даде заключение при представения по това дело проект за разделяне, докато в настоящето производство релевантните факти са установени по несъмнен начин от тройната техническа експертиза.
Поради горните съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, водим от което настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 5552 от 27.07.2015 год. по гр. д. № 16400/2013 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от С. Д. Х., чрез адв. Р. Ш., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: