О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
[населено място], 27.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №123 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Кимпекс Енерджи“ АД срещу решение №2530 от 18.11.2019г. по т.д. №2609/2019г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №705 от 15.04.2019г. по т.д.№2862/2017г. на Софийски градски съд, VI-1 състав. С първоинстанционното решение, постановено на основание чл.630, ал.1 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на „Кимпекс Енерджи“ АД, [населено място] с начална дата 31.12.2016г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, като е назначен временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че са незаконосъобразни и необосновани изводите на въззивния съд както относно наличието на вземания на молителя, така и относно състоятението на неплатежоспособност на ответното дружество. Излага доводи, че при преценката на финансово-икономическото състояние на дружеството съдът е игнорирал структурата на активите и пасивите, не е отчел погасяването на задължения чрез извънсъдебни прихващания, не е съобразил наличието на непогасени вземания от трети лица и необосновано ги е квалифицирал като несъбираеми, изцяло е възприел алтернативни варианти на експертизата, неподкрепени от доказателствата. Твърди, че въззивният състав е допуснал и съществени процесуални нарушения, довели до неправилност на решението, тъй като не е изпълнил задължението си служебно да събере доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника, по-конкретно за установяване събираемостта на вземанията му и не е съобразил всички възражения и доводи на страните. Моли да бъде отменено решението и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения иск.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
„1. При действието на служебното начало в производството по несъстоятелност по смисъла на чл.621, ал.1, т.2 ТЗ, според което съдът може и по свой почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения, следва ли и длъжен ли е въззивният съд да събира по свой почин доказателства относно реалната ликвидност на конкретни активи на длъжника, в частност- вземания към трети лица и инвестиции, в случаите, в които според структурата на активите това са основните активи на дружеството длъжник и съответно- следва ли да обяви делото за решаване при неизясненост от фактическа страна относно реалната събираемост на вземанията, респ. реалната ликвидност на инвестициите?; 2. При преценка на платежоспособността на дружество длъжник по дело за несъстоятелност по кои и какви критерии следва да се преценява събираемостта на вземанията, които участват в краткотрайните активи, съответно реализируемостта на инвестициите? Следва ли при липса на счетоводна експертиза по тези въпроси събираемостта на вземанията, съответно реализируемостта на инвестициите да се остави на субективната преценка на съда и същите да бъдат на сто процента изключени от активите на дружеството или има финансово-икономически показатели, по които събираемостта/ реализируемостта да бъде обективно изчислена като стойност чрез коефициента на обращаемост на активите или други подобни коефициенти?; 3. По какви обективни критерии следва да се остойностява събираемостта на вземане към дружество в производство по несъстоятелност, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания, не е оспорено от останалите кредитори на несъстоятелността, по отношение на него не е изтекла погасителната давност и към момента на преценка събираемостта на това вземане не е настъпило погасяване на вземането на основание чл.739, ал.2 ТЗ?“.
Касаторът твърди, че по първия процесуалноправен въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1 от 03.12.2018г., т.д.№1/2017г. на ОСТК, т.1, както и с практиката по чл.290 ГПК- решение №241 от 21.06.2012г., т.д.№158/2009г., І т.о. и решение №402 от 01.07.2008г., т.д.№115/2012г., ІІ т.о.- основа и решение №199 от 08.11.2013г., т.д.№1819/2013г., ІІ т.о. – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По втория материалноправен въпрос поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №348 от 19.02.2019г., т.д.№1022/2018г., ІІ т.о. и решение №179 от 30.10.2017г., т.д.№1048/2017г., І т.о. По отношение на третия материалноправен въпрос поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като твърди очевидна неправилност на решението.
Ответникът „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, чрез синдиците А. Д. и Кристи Маринова оспорва касационната жалба, като излага подробни доводи в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение по чл.630, ал.1 ТЗ, въззивният съд приема за установено, че молителят в качеството му на кредитор по абсолютна търговска сделка /договор за банков кредит от 24.01.2014г./ е активно легитимиран да претендира откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество /кредитополучател/, като от анализа на доказателствата по делото може да се направи извод, че длъжникът е в състояние на трайна неплатежоспособност- трайна невъзможност да изпълни изискуеми парични задължения от категорията на посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи. Решаващият съдебен състав излага тезата, че длъжникът е икономически способен да изпълни изискуемите си парични задължения, когато разполага с парични средства или с реално ликвидни от икономическа гледна точка активи, поради което релевантни за платежоспособността му са краткотрайни /текущи/ активи и то ако реално съществуват и са реално ликвидни /продаваеми, събираеми/ в обозрим кратък срок. С оглед заключението на ССЕ, вкл. служебно назначената експертиза във въззивното производство, съдът приема, че към 31.12.2018г. общият размер на отразените в ГФО краткосрочни задължения на ответника възлиза на 44 889 хил. лв., към 30.09.2019 г. – 49 885 хил. лв., като над 90 % от тях са осчетоводени от самия ответник като задължения по договори за кредит към молителя „КТБ“ АД /н/. Доколкото ответникът не оспорва задълженията си по договорите от 24.01.2014г. и 11.04.2014г. /общо 10 912 358.87 лева към 15.05.2019 г./, а прихващанията на негови вземания с тези на банката по процесните договори са обявени за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността „КТБ“ АД /н/ на осн. чл.59, ал.3 ЗБН, въззивният съд обсъжда като спорни само задълженията по договора за кредит от 10.04.2014г., за които длъжникът твърди, че са погасени чрез извънсъдебни прихващания, възлизащи общо на сумата 18 428 946.17 евро. Предвид факта, че тези прихващания са предмет на висящи дела по искове за прогласяване нищожност или отмяна по реда на чл.59 ЗБН, решаващият съдебен състав изчислява коефициентите на ликвидност и в двата варианта- с отчитане и с незачитане на прихващанията, респ. при активи 49 885 хил. лева или при активи 15 380 хил. лева. Съдът приема за установено, че в ГФО на ответника към 31.12.2018г. са отразени краткотрайни активи на обща стойност 44 886 хил.лева /39 437 хил. лева – краткосрочни вземания, 379 хил. лева – парични средства и 5 070 хил. лева – инвестиции/, а в баланса към 30.09.2019г. краткотрайните активи са на обща стойност 60 111 хил. лева /54 661 хил. лева – краткосрочни вземания, 380 хил. лева – парични средства и 5 070 хил. лева – инвестиции/, но излага мотиви, че вписването на посочените вземания във финансовите отчети и осчетоводяването им от длъжника не е достатъчно за доказване на реалното им съществуване и тяхната събираемост. Въззивната инстанция приема за установено, че част от осчетоводените вземания са възникнали на основание договор за продажба на електрическа енергия от 28.03.2014г., като сумата 37 980 453. 60 лева представлява цена по 10 бр. фактури, издадени от ответника в периода м.05.2014г. – м.02.2015г. Тези вземания са предявени от ответното дружество в откритото производството по несъстоятелност на неговия длъжник, като в списъка на приетите вземания по чл.692 ТЗ са включени главница в размер на 35 143 430.43 лева за същия период и лихви в размер на 14 012 858.05 лева. Възникването и съществуването на останалите осчетоводени вземания е прието за недоказано.
С оглед откритото производство по несъстоятелност поради констатирана със сила на пресъдено нещо неплатежоспособност на „Енергийна финансова група“ АД /купувач по договора за продажба на ел-енергия и длъжник по цитираните фактури/ и обявяването на това дружество в несъстоятелност, както и липсата на данни за имущественото състояние на останалите длъжници на ответното дружество, въззивният състав приема, че дори да съществуват процесните вземания са несъбираеми в обозрим кратък срок. Този извод следва и от обстоятелствата, че вземанията са необезпечени, липсват данни за имущественото състояние и способността на длъжниците да изпълнят своите задължения и се водят множество съдебни и арбитражни дела за попълване масата на несъстоятелността на длъжника „Енергийна финансова група“ АД /н/. При това положение вземанията на ответното дужество не могат да се приемат за краткотраен и реално ликвиден актив, което единствено е от значение при преценката за наличието на неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. С оглед изложеното въззивният съд намира, че осчетоводените вземания не следва да се отчитат при изследване на финансовото състояние на ответника, а след изключването им останалите краткотрайни активи /към 31.12.2018 г. – 5 449 хил. лева, към 30.09.2019 г. – 5 450 хил. лева/ са крайно недостатъчни за удовлетворяване на установените изискуеми парични задължения на ответника, дори и в безспорната им част от 15 380 хил. лева, т.е. коефициентът на обща ликвидност като съотношение на стойността на текущите и реално ликвидни активи спрямо изискуемите парични задължения е под оптималните стойности. Съдът излага доводи, че от заключенията на ССЕ се установява, че след 2016г. ответното дужество е преустановило извършването на търговска дейност, респ. в периода 2016г. – 2019г. липсват приходи от оперативна дейност /през 2018 г. ответното дружество е отчело счетоводно приходи единствено от лихви по несъбрани в срок вземания от клиенти и предоставени краткосрочни заеми/, липсват парични потоци за периода 2017г. – 2019г. /дружеството не е реализирало никакви парични постъпления, поради пълно преустановяване на икономическата му активност/. Показателите за ликвидност и финансова автономност в алтернативния му вариант /при изключване от активите на вземанията към трети лица/ са далеч под оптималните стойности, налице е декапитализация на дружеството със засилваща се тенденция и пълна зависимост от кредиторите, произтичаща от невъзможността на предприятието да реализира достатъчно печалби от дейността си, за да покрива изискуемите си задължения. При тези данни съдът приема, че затрудненията на длъжника са трайни, като той не разполага с ликвидно имущество, достатъчно за покриване на задълженията му.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос относно служебното начало в производството по несъстоятелност е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, но не се обосновава допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Няма спор в съдебната практика, вкл. задължителните разрешения, дадени в т.1 от ТР №1 от 03.12.2018г., т.д.№1/2017г. на ОСТК на ВКС, както и отговорите на поставените въпроси в цитираните от касатора решения по чл.290 ГПК, че разпоредбата на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ урежда засилено служебно начало за установяването на факти и за събирането на доказателства, произтичащо от действието на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на всички, а не само за страните по делото /чл. 630, ал. 3 ТЗ/. Съдът по несъстоятелността може по всяко време служебно да установява факти и да събира доказателства, които ще са от значение за неговите решения и определения. По своя инициатива съдът може да събира доказателства относно платежоспособността на длъжника, вкл. да задължава страните да представят необходими доказателства и да назначава експертизи.
В конкретната хипотеза въззивният съд е постановил решението в съответствие с цитираната съдебна практика. С определение от 04.06.2019г. съдът е допуснал събирането на нови писмени доказателства, изискал е служебно писмени доказателства от други съдебни и арбитражни дела, назначил е допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени от страните и служебно от съдебния състав, изрично е указал на въззивника /ответник по молбата по чл.625 ТЗ/, че в негова тежест е да докаже съществуването и реалната събираемост на отразените в ГФО за процесния период вземания към трети лица, като му дава възможност да представи доказателства в открито съдебно заседание. Като е постановил служебно събиране на доказателства, вкл. експертиза, като е приел писмените доказателства, представени от страните във въззивното производство, като е дал възможност на ответника да представи доказателства за спорни факти и обстоятелства, които са в негова тежест и са останали недоказани, съдът е действал в съответствие със съдебната практика
Поставените от касатора материалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не са обусловили крайните изводи на съда. На първо място следва да се отбележи, че инвестициите не са изключени като нереализируеми активи, а са взети предвид като част от краткотрайните активи на длъжника и стойността им е съобразена при изчисляване на коефициенните на ликвидност. На следващо място въззивният съд е изключил от активите на ответното дружество част от осчетоводените вземания, тъй като са оспорени от страна на молителя и не са ангажирани доказателства за тяхното възникване и съществуване. Преценката на тяхната реална ликвидност, т.е. събираемостта им в кратък период, е само допълнителен довод в подкрепа на този извод. По отношение на вземанията, чието съществуване е установено, решаващият съдебен състав, след анализ на доказателствата за финансово-икономическото състояние на основния дъжник на ответника и заключенията на ССЕ е приел, че става въпрос за вземания, които не могат да бъдат събрани в обозрим кратък срок, за да бъдат ценени като краткотрайни активи при изчисляване на коефициентите на ликвидност. Въззивният съд не е обсъждал дали по отношение на тези вземания е изтекла погасителна давност и дали са погасени на основание чл.739, ал.2 ТЗ, нито е приел, че е невъзможно да бъдат събрани. Съдът е изложил мотиви, че те не могат да се ценят като краткотрайни активи /активи, които се преобразуват за един отчетен финансов период/, защото са несъбираеми в кратък период от време. Изводите му са обосновани с факта, че тези вземания, осчетоводени като краткосрочни /т.е. с падеж до 1 година/, не са събрани от ответника в продължение на повече от четири години, като длъжникът му е в установено с влязло в сила съдебно решение състояние на неплатежоспособност. Отчетено е и обстоятелството, че вземанията са необезпечени, а неплатежоспособното дружество- длъжник е обявено в несъстоятелност, като се водят множество съдебни и арбитражни производства за попълване масата на несъстоятелността.
Поставените материалноправни въпроси обективират оплакванията на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд поради субективна преценка на реалното финансово-икономическо състояние на длъжника- основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.1 ГПК, но тази проверка е допустимо да бъде направена само след допускане на въззивното решение до касационно обжалване при наличие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2530 от 18.11.2019г. по т.д. №2609/2019г. на Апелативен съд- София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.